Курудере (вилает Лозенград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Курудере
Kurudere
— село —
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 485 m
Население (2000) 605 души

Курудере (на турски: Kurudere) или Кору дере е село в Източна Тракия, Турция, Околия Бунархисар, Вилает Лозенград (Къркларели).

География[редактиране | редактиране на кода]

Курудере се намира в южното подножие на Странджа източно от вилаетския център Лозенград (Къркларели) и северозападно от Бунархисар.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според османски документи, в края на 17 век жителите на Кору дере са принудени да напуснат селото си вследствие на притесненията на самоволно настанили се в селото юруци.[1]

В 19 век Курудере е предимно българско село в Бунархисарска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Курандере (Courandere) има 120 домакинства и 514 жители българи.[2]

В 1899 година бунархисарският учител Христо Настев с помощта на куредернците Костадин Н. Кехайов, Атанас Кехайов и Жельо Стаматоглу основава в селото комитет на ВМОРО.[3]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Курудере живеят 100 български екзархийски семейства и 45 гръцки и гъркомански.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 32 души от Курудере са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Българското население на Курудере се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Курудере
  • Flag of Bulgaria.svg Станчо Димов (1875/1876 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Курудере, Лозенградско, жител на Бейджи оглу, Огнестрелен парк на МОО[6]
Свързани

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 447.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.
  3. Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 310.
  4. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 237.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 178.