Иван Степанович Унковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Степанович Унковски
руски изследовател

Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област География

Иван Степанович Унковски (на руски: Иван Степанович Унковский) (1681 – 1755) е руски изследовател, пътешественик, географ, генерал-майор.

Експедиционна дейност[редактиране | редактиране на кода]

В края на февруари 1722 за дипломатически преговори с Джунгарското ханство и със задача за търсене на речни пътища от Сибир за Средна Азия, Петър I изпраща експедиция начело с капитана от артилерията Иван Унковски. В състава на експедицията влизат геодезиста Григорий Путилов и няколко специалисти по минно дело за търсене на златни находища, което предава на дипломатическата мисия характер на научна експедиция.

На 11 април 1722 от Тоболск експедицията се изкачва с лодки по река Иртиш до Семипалатинск и в началото на октомври продължава на югоизток, нагоре по долината на река Чар (ляв приток на Иртиш). Източно от Чар Унковски открива Калбинския хребет (1608 м). През дълбок сняг, отрядът с големи трудности пресича хребета Тарбагатай и река Емел (влива се в езерото Алакол), продължава на юг покрай хребетите Бирликтау и Майлитау и на 25 октомври достига до прохода Джунгарски врата. Оттам в началото на ноември керванът продължава на югозапад по западната част на Джунгария, пресича река Боротала, минава край езерото Сайрам Нур, пресича хребета Борохоро и на 20 ноември достига до река Или, на 81º и.д., където се намира резиденцията на джунгарския хан. Там руското посолство прекарва зимата, а след това около половин година – от края на март до средата на септември 1723, заедно с войските на хана посещава южния склон на хребета Кетмен и горния басейн на река Чарин (Шарин, ляв приток на Или). Почти два месеца (19 юли – 10 септември) Унковски пребивава в басейните на реките Тюп и Джиргалан (вливащи се от изток в езерото Исък Кул). По време на пътуването той безуспешно се опитва да изпълни основната си задача поставена му от Петър I – да убеди хана да приеме руско поданство. След като не успява да получи негово съгласие и за строителството на руски крепости в неговите владения, на 18 септември тръгва обратно и в края на октомври се завръща до река Иртиш.

На базата на малкото събрани географски сведения е съставена карта на доста обширен регион (около 300 хил. км2, приблизително между 44° – 50° с.ш. и 75° – 85° и.д.), опиращи се на редица астрономически наблюдения извършени от Путилов. По този начин, начертаната карта и пътния дневник (издаден под заглавието „Посольство к Зюнгарскому Хан-Тайчжи Цэван-Рабтану капитана артилерии Ивана Унковского...“, публикуван в „Записках ИРГО“ по отделению этнографии. Вып. 2, Спб., 1887, т. Х) дават първото, практическо съвършено ново за европейските географи, достоверно представяне на източните части на Казахстан и части от Западен Китай.

Източници[редактиране | редактиране на кода]