Иван Хамамджиев
Тази статия е за офицера. За дипломата вижте Иван Хамамджиев (дипломат).
| Иван Хамамджиев | |
| български офицер | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1911 – 1938 |
| Род войски | Пехота |
| Командвания | 12-и пехотен полк |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | „Свети Александър“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | неизв.
|
Иван Костов Хамамджиев е български офицер, полковник от пехотата, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на рота от 8-и пехотен приморски полк през Първата световна война (1915 – 1918), командир на 12-и пехотен балкански полк (1934 – 1935) и комендант на София (1937).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Хамамджиев е роден на 17 август 1891 г. в Ловеч, Княжество България. През 1911 г. Военното на Негово Величество училище и на 22 септември 1911 е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) и на 1 ноември 1913 г. е произведен в чин поручик.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) поручик Иван Хамамджиев служи като командир на рота от 8-и пехотен приморски полк, за която служба „за бойни отличия и заслуги във войната“ през 1918 г. е награден с Орден „Св. Александър“ V степен с мечове в средата[1], която награда е потвърдена със заповед № 355 от /1921 г. по Министерството на войната.[2] 30 май 1917 г. е произведен в чин капитан.
След войната капитан Хамамджиев служи в 34-ти пехотен троянски полк, след което е началник на подучастък от 19-и пограничен участък, командир на рота от 12-а пехотна балканска дружина, офицер от 8-и пехотен приморски полк, началник на 9-и пограничен участък и на 15 март 1923 г. е произведен в чин майор. През 1924 г. майор Хамамджиев служи в 5-и пехотен дунавски полк[3], след което е назначен на служба в Русенското бюро[4], като от 1925 г. отново е върнат на служба в 5-и пехотен дунавски полк.[5] В началото на 1926 г. е назначен за началник на Шуменското бюро[6], малко по-късно е назначен за началник на 12-и пограничен участък.[7]
На 1 април 1927 г. е произведен в чин подполковник, а от 1930 г. е на служба в 23-ти пехотен шипченски полк, а по-късно през същата година е прехвърлен на служба в 12-и пехотен балкански полк. На 6 май 1933 г. е произведен в чин полковник. От 31 май 1934 до 1 юни 1935 г. служи като командир на 12-и пехотен балкански полк, след което е назначен за помощник-командир на 8-а пехотна тунджанска дивизия, от 1937 г. е комендант на София и през 1938 г. е уволнен от служба.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Полковник Иван Хамамджиев е женен има 1 дете.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (22 септември 1911)
- Поручик (1 ноември 1913)
- Капитан (30 май 1917)
- Майор (15 март 1923)
- Подполковник (1 април 1927)
- Полковник (6 май 1933)
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Орден „Св. Александър“ V степен с мечове в средата (1918/1921)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 161
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 240 – 241
- ↑ Министерска заповед № 23 от 1924 г.
- ↑ Министерска заповед № 36 от 1924 г.
- ↑ Министерска заповед № 8а от 1925 г.
- ↑ Министерска заповед № 10 от 1926 г.
- ↑ Министерска заповед № 19 от 1926 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 7. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 34.
