Иван Хамамджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за офицера. За дипломата вижте Иван Хамамджиев (дипломат).

Иван Хамамджиев
български офицер
Звание Полковник
Години на служба 1911 – 1938
Род войски Пехота
Командвания 12 пехотен полк
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди Свети Александър

Роден
Починал
неизв.

Иван Костов Хамамджиев е български офицер, полковник от пехотата, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на рота от 8 пехотен приморски полк през Първата световна война (1915 – 1918), командир на 12 пехотен балкански полк (1934 – 1935) и комендант на София (1937).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Хамамджиев е роден на 17 август 1891 г. в Ловеч, Княжество България. През 1911 г. Военното на Негово Величество училище и на 22 септември 1911 е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) и на 1 ноември 1913 г. е произведен в чин поручик.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) поручик Иван Хамамджиев служи като командир на рота от 8 пехотен приморски полк, за която служба „за бойни отличия и заслуги във войната“ през 1918 г. е награден с Орден „Св. Александър“ V степен с мечове в средата[1], която награда е потвърдена със заповед № 355 от /1921 г. по Министерството на войната.[2] 30 май 1917 г. е произведен в чин капитан.

След войната капитан Хамамджиев служи в 34 пехотен троянски полк, след което е началник на подучастък от 19 пограничен участък, командир на рота от 12 пехотна балканска дружина, офицер от 8 пехотен приморски полк, началник на 9 пограничен участък и на 15 март 1923 г. е произведен в чин майор. През 1924 г. майор Хамамджиев служи в 5 пехотен дунавски полк[3], след което е назначен на служба в Русенското бюро[4], като от 1925 г. отново е върнат на служба в 5 пехотен дунавски полк.[5] В началото на 1926 г. е назначен за началник на Шуменското бюро[6], малко по-късно е назначен за началник на 12 пограничен участък.[7]

На 1 април 1927 г. е произведен в чин подполковник, а от 1930 г. е на служба в 23 пехотен шипченски полк, а по-късно през същата година е прехвърлен на служба в 12 пехотен балкански полк. На 6 май 1933 г. е произведен в чин полковник. От 31 май 1934 до 1 юни 1935 г. служи като командир на 12 пехотен балкански полк, след което е назначен за помощник-командир на 8 пехотна тунджанска дивизия, от 1937 г. е комендант на София и през 1938 г. е уволнен от служба.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Полковник Иван Хамамджиев е женен има 1 дете.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 161
  2. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 240 – 241
  3. Министерска заповед № 23 от 1924 г.
  4. Министерска заповед № 36 от 1924 г.
  5. Министерска заповед № 8а от 1925 г.
  6. Министерска заповед № 10 от 1926 г.
  7. Министерска заповед № 19 от 1926 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България