Иван Чичовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Чичовски
български революционер
Роден
Починал

Иван Николов Чичовски e български общественик и революционер, взел активно участие в черковно-училищните и други обществени дела през средата на ХІХ век в Чепеларе.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Чепеларе в семейството на Колю Чичо. След двегодишно учителстване отваря дюкян – праматарница, бакалница и кръчма. Търгува и с други стоки във и извън Чепеларе. След Освобождението, Чичовски се пренася от Долната в Новата махала и продължава предишните си занятия. По-късно той се занимава със земеделец, скотовъдство и търговия с дърва за горене.

След Освобождението Иван Чичовски заема изборните длъжности училищен и църковен настоятел, общински съветник, кмет и окръжен съветник. Член-основател е на образователно-спомагателното дружество „Родопска искра“, прераснало по-късно в едноименното читалище.

През януари 1885 година в дома му е създаден Таен рупчоски родолюбив комитет – в състава му влизат председател Христо Господинов, подпредседател Иван Чичовски, военен организатор Антон Бозовски, деловодител Горчо Мерджанов и заместника Васил Дечов, Гочо Митов, които развиват активна дейност през месеците юни, юли и август на 1885 година. Целите на комитета според устава са да помага за освобождението на Македония, да помага за съединението на южна със Северна България, да следи и научава какво става зад граница, да следи и проверява какво вършат турците чиновници в Рупчос и да сплашва и наказва ония турци, които са против Съединението. Печатът на комитета е с надпис „Рупчоски родолюбив комитет”, а в средата е щампован петел с разкъсани вериги на краката си.[1][2] Комитетът влизе във връзка с пловдивския комитет и полага клетва през май в храма „Свети Атанас“ в Чепеларе, в присъствие на Андрей Ляпчев.[3]

Убит е в 1901 година по нареждане началника на Чепеларския революционен пункт Константин Антонов.[4]

Иван Чичовски е женен за Стана Георгиева Демирева, с която има седем деца – пет момчета и две момичета: Никола Чичовски, чиято вила-пансион, открита на 9 август 1933 г. поставя основите на днешния курорт Пампорово,[5] Георги, Жека, Тодор, Мария, Костадин и Христо. Двама от синовете му получили висше юридическо образование в Белгия, като предварително учителствали, за да си осигурят нужните средства.

Той бе любознателен, ученолюбив, разсъдлив, паметлив, разговорлив, пъргав, прям, откровен, предприемчив, упорит и спретнат кабадаия. (“Кабадаия” в преносен смисъл означава човек горд, надменен, самохвалко. Изразът е произлезнал от гръцката дума “кабадион” – горна, къса мъжка дреха без ръкави, сетре. Някои мъже, които се имали за “по-голяма работа”, за “пичове”, носели тази дреха небрежно наметната, необлечена – бел. В.Р.) Обществените работи му беха присърце, дори до болезненост. Имаше и две отрицателни качества. Беше до наивност доверчив, та всекиго верваше, каквото му кажеше. Когато пък беше в раздразнено състояние или пийнеше, а това редчиш ставаше, Ив. Н. Чичовски бе заядлив, предизвикателен. Тая случайна заядливост увреждаше частните му и обществените работи. С тия свои качества Иван Н. Чичовски бе видно лице в Чепеларе и доста известен в средна Родопа и извън нея.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. 300 години Чепеларе
  2. Радио Фокус. Навършват се 124 години от формирането на Рупчоски военен отряд с командир поручик Старипавлов в Чепеларе
  3. Гайда. Първите избори в Родопите, 21 октомври 2011
  4. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 108 – 112.
  5. Никола Чичовски
  6. Дечев, Васил. Миналото на Чепеларе, кн.1, София, 1928, стр. 226.