Илия Баялцалиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илия Баялцалиев
български военен
Роден
Починал
неизв.

Илия Иванов Баялцалиев е български комунистически активист, по-късно военен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 май 1911 година в град Солун.[1][2] Син е на дееца на ВМОРО Иван Баялцалиев, търговец на манифактура, собственик на мелница. Брат е на Христо Баялцалиев.[1] Илия Баялцалиев завършва средно образование. В 1931 година емигрира в България.[3]

От 1932 година е член на БКП и секретар на Околийския комитет на БКП в София. Става политически ръководител на строителни групи при строителното обединение на Софийския градски съвет. По време на Втората световна война е мобилизиран като подпоручик от запаса в 50-ти пехотен нишавски полк в Пирот, където е командир на минохвъргачен взвод. Работи за създаването на прокомунистически войнишки комитет. На 2 август 1944 година бяга заедно с командвания от него взвод и една минохвъргачка при югославските комунистически партизани от Пиротския партизански отряд. От 12-те войника във взвода девет остават при партизаните, а трима се завръщат в полка. От 18 август 1944 година Баялцалиев е партизанин в Царибродския партизански отряд.[4][5] На 6-8 септември 1944 година участва в установяването на комунистическа власт в Лукавица и Цариброд.[6] Участва в опити за откриване на военни „престъпници“ сред българските военни от частите в Югославия.[7]

В края на септември 1944 година се присъединява към отчественофронтовската българска армия.[8] В периода 5 октомври 1944 – 24 януари 1945 е помощник-командир на трето артилерийско отделение в рамките на единадесети дивизионен артилерийски полк. На 25 януари 1945 година е назначен за помощник-командир на четиридесет и първи пехотен полк.[2] Награждаван е с орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас, както и съветския орден „Червена звезда“. През декември 1949 година е обвиняем по делото срещу Трайчо Костов.

Обвинителният акт гласи:

Син на едър търговец на манифактура и собственик на мелница и четири магазина, през 1942 година подава заявление да бъде назначен на служба в полицията, а след това постъпва като офицер в окупационния корпус в Югославия, който действува под комадуването на немците.

Използувал формалната си принадлежност в миналото към комунистите, след 9 септември 1944 г. става член на БКП и бива назначен на длъжност помощник-командир на полк, но за морално-битово разложение и пиянство го уволняват от войската.

В края на 1945 г. в гр. Гевгели, Югославия, се среща с брат си – Христо Баялцалиев, помощник-министър на търговията на Македонската народна република и по негово нареждане след завръщането си в България пристъпва към разгръщане подривна работа сред македонците за откъсването на Пиринска Македония от България и присъединяването ѝ към Югославия.

С вражески цели прониква в ръководството на Гевгелийското македонско дружество, София, и насъсква неговия актив против българското правителство и неговата политическа линия по македонския въпрос.

През юни 1948 г. влиза в престъпна връзка със съветника при югославското посолство Благой хаджи Панзов, а през април следната 1949 година – с бившия секретар на същото посолство Наум Наков, който по-късно бива изгонен от България за шпионаж, и накрая – с началника на консулския отдел при същото посолство Светозар Савич.

По нареждане на Наков и Савич се занимава със събиране на шпионски сведения относно политическите настроения на населението и състоянието на охраната по границата с Югославия.[1][9]

Илия Баялцалиев е обвинен:

а) в измяна, чл. 98, ал. 2, чл. 99-г, ал. 4 от Наказателния закон: за това, че е влизал в нелагална група с цел насилствено откъсване на Пиринския край от територията на Народната република България и по такъв начин да се отслаби държавната власт в страната, а така също за това, че е разпространявал, лично той и чрез други, клеветнически и неверни твърдения, за да предизвика недоверие към народната власт и отделни нейни органи и внесе смут сред народа;

б) в шпионаж, чл. 112, т. 1 и чл. 111-г, ал. 1 от Наказателния закон: за това, че е събирал и предавал на чуждо – югославското – разузнаване сведения, които представляват държавна тайна.[10]

Осъден е от Върховния съд на 8 години строг тъмничен затвор с лишаване от права за срок от 10 години, глоба от 10 000 лева, която при невнасяне се заменя с 40 дни затвор и конфискация на половината му имущество.[11]

След освобождаването му през 1956 г. според секретна справка, продължава да посещава югославската легация в София, откъдето взема и разпространява вестник „Нова Македония“ и твърди, че органите на Държавна сигурност обикалят софийските будки и изкупуват вестника, за да не достигне той до обществеността.[12]

По-късно се преселва в Югославия, живее в Скопие.[3]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Георги Баялцалиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Баялцалиев
 
 
 
Тома Баялцалиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Баялцалиев
 
 
 
Илия Баялцалиев
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Главна прокуратура на Народната република България. Обвинителен акт, в: Процесът срещу Трайчо Костов и неговата група, София, 1949, стр. 13.
  2. а б Ташев, Т. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. София, Военно издателство, 2008. с. 16.
  3. а б Златковиħ, Србислав, Васев, Цветан и Гаврило Видановиħ, Димитровград 1877-1945, Београд, 1989, с. 417.
  4. Златковиħ, Србислав, Васев, Цветан и Гаврило Видановиħ, Димитровград 1877-1945, Београд, 1989, с. 291-293.
  5. Андонов, Христо. Царибродски родослов 1851-1951, Пирот, б.г., с. 352.
  6. Златковиħ, Србислав, Васев, Цветан и Гаврило Видановиħ, Димитровград 1877-1945, Београд, 1989, с. 309-311.
  7. Златковиħ, Србислав, Васев, Цветан и Гаврило Видановиħ, Димитровград 1877-1945, Београд, 1989, с. 317.
  8. Златковиħ, Србислав, Васев, Цветан и Гаврило Видановиħ, Димитровград 1877-1945, Београд, 1989, с. 293.
  9. „Работническо дело“, год. ХХІ, брой 323, 30 ноември 1949, стр. 1.
  10. Главна прокуратура на Народната република България. Обвинителен акт, в: Процесът срещу Трайчо Костов и неговата група, София, 1949, стр. 57 – 58.
  11. Главна прокуратура на Народната република България. Обвинителен акт, в: Процесът срещу Трайчо Костов и неговата група, София, 1949, стр. 600.
  12. Десталинизация. Дилемата на едно противоречиво десетилетие, 1953-1964, Строго секретна справка до зам.-министъра Георги Кумбилиев за злостни изказвания от страна на освободените от затвора, съдени по процеса срещу Трайчо Костов, с. 440 АКРДОПБГДСРСБНА–М, ф. 1, оп. 3, а. е. 63, л. 1-2. Оригинал. Машинопис.
     Портал „Македония“         Портал „Македония