Илия Георгиев (свещеник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Илия Георгиев.

Илия Георгиев
български духовник
Роден
Починал

Илия Георгиев е български свещеник и участник в борбата за утвърждаване на Българската екзархия в Македония и Тракия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Георгиев е роден през 1854 година в село Негован, Лъгадинско. Завършва начално образование в родното си място. По-късно се самообразова и изучава говоримо и писмено турски и гръцки език. През 1884 година е ръкоположен за екзархийски свещеник в родното си село[2], където в продължение на дванадесет години води борба с местните гъркомани.

През 1896 година Георгиев е изпратен от екзарх Йосиф I за архиерейски наместник в град Фере, Беломорска Тракия. По-късно заема същата длъжност в Димотика, Емборе и Просечен, като навсякъде се изявява, като енергичен борец за българщината. Преди Балканската война се завръща в Негован, където оглавява църковно-училищното настоятелство. По негова инициатива се изгражда нова училищна сграда.

След Междусъюзническата война от 1913 година, Георгиев се установява в Горна Джумая, където отново е свещеник и писар на църковното настоятелство.

Почива в Горна Джумая през 1930 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Захов. † Свещ. Илия Георгиевъ. // Македония IV (1051). 16 април 1930. с. 4.
  2. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, София, стр. 652.
     Портал „Македония“         Портал „Македония