Илия Георгиев (учен)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Илия Георгиев.
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. (11 април 2022) |
| Илия Георгиев | |
| български биохимик | |
 | |
| Роден |
14 февруари 1937 г.
|
|---|---|
| Починал | 9 декември 2013 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | Биохимия, агрономия |
| Работил в | ВИИ „Карл Маркс“ |
Илия Георгиев е български учен биохимик, специалист в областта на растителната защита.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 14 февруари 1937 г. в Цариброд в семейството на Александър Тасев (р. 1913) и Василка Тасева (р. 1914). През 1956 г. завършва средно образование в Цариброд. Завършва Висшия селскостопански институт „Георги Димитров“ (1964), специалност Растителна защита. Постъпва в ССА — катедра „Радиобиология ветеринарно-санитарна защита“ (1972) и в катедра ОЗННС във ВИИ „Карл Маркс“ (1976). Специализира в СССР (1981-1983, 1984). Ползва немски, сръбски, хърватски и руски език. Придобива научна степен „доктор“ (1984). Избран е за доцент (1987). Ръководи Радиохимическа лаборатория (1983). Председател на Университетския синдикат (1990-2005). Чете лекции по защита на растителните ресурси; защита на стопанските обекти и регионални екологични конфликти.
Научни интереси[редактиране | редактиране на кода]
Защита на стопанските и селскостопанските обекти от СБ и КПА, вредители по растенията и складираните продукти, екологични проблеми и устойчиво развитие.
Основни публикации[редактиране | редактиране на кода]
- Екология и устойчиво развитие — София: УИ „Стопанство“, 1999, 226 с. (в съавторство).
- Защита на зеленчуковите култури от вредители — Пловдив, 2000.
- Защита на зеленчуковите култури от болести и неприятели — София: ИПК РАЦИО-90, 1998, 127 с.
- Защита на трайните култури от болести и неприятели — София: УИ „Стопанство“, 1996, 148 с.
- Защита на трайните култури от болести и неприятели — София: УИ „Стопанство“, 1997, 113 с.
- Наука — производство — реализация – 2 изд. – София: Партиздат, 1985, 256 с.
- Оценка на радиационната обстановка в обекти на селското стопанство — София: ГО-ОЗННС, 1985
- Проучване и анализ на икономическата ефективност при нестандартно хранене на птици с фуражи, облъчени с гама лъчи — София: УНСС, 1998, 22 л. (авт. колектив)
- Управление на инфраструктурната база — София: УИ „Стопанство“, 2000, 91 с. (в съавторство)
- Управление на инфраструктурни проекти — София, 2004, 174 с.
Научни студии, статии и доклади[редактиране | редактиране на кода]
- Екология и устойчиво развитие. // Международна научна конференция (Ниш, Сърбия), 1997
- Някои особености в организацията и управлението на селскостопанското производство за устойчивото му функциониране при специфични условия. // Научни трудове на ВИИ „Карл Маркс“, 1983, №5, 239-272 с.
- Някои особености при организирането и провеждането на спасителните и неотложновъзстановителните работи в обекти на селското стопанство. // Научни трудове на ВИИ „Карл Маркс“, 1985, №5, 101-128 с. (в съавторство)
- Организационни и защитни мероприятия на гражданската отбрана при поражение на растенията с биологични средства. // Научни трудове на ВИИ „Карл Маркс“, 1988, №5, 113-140 с.
- Основни замърсители на почвите. // Международна научна конференция (Прилеп, Република Македония), 2000
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Алманах – УНСС, Университетско издателство „Стопанство“ (1920-2010 г.)