История на Перу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Първи цивилизации[редактиране | редактиране на кода]

Територията на древно Перу е обитавана от няколко значими цивилизации на Андите, по- специално инките, чиято империя бива превзета от испанските конквистадори през 1533 г. Перу обявява своята независимост през 1821 г. и постига победа срещу останалите испански военни части през 1821 г. След 12 годишен диктаторски режим, през 1980 г.Перу въвежда демократичен режим на управление. Избирането на президента Алберта Фуджимори през 1990 г. е катализатор за навлизането в десетилетие на драматични обрати в икономиката и значителен прогрес в намаляването на партизански действия в страната. Въпреки това, нарастващото уповаване на авторитарни мерки и икономическата криза в края на 90-те години водят до нарастващо недоволство към режима и неговото сваляне от власт през 2000 г. Временно правителство ръководи провеждането на нови избори през пролетта на 2001 г., в резултат на които Алехандро Толедо Манрике заема поста на нов държавен глава и се превръща в първия демократично избран за президент на Перу – представител на местното население. Алан Гарсия се връща на президентския пост след изборите през 2006 г. Неуспешният му мандат от 1985 г. до 1990 г. е последван от стабилен макроикономически растеж.

Колониален период[редактиране | редактиране на кода]

От 1525 година империята на инките е раскъсвана от гражданска война. Територията ѝ е поделена между владетелите Атахуалпа (Кито) и Хуаскар (Куско). През 1531 година пристига експедиция, командвана от испанците Франсиско Писаро, Диего де Алваро и Ернандо де Луке. През ноември 1533 година Писаро превзема Куско. След основаването на Лима през 1535 година, развитието на колонията е забавено от войната за надмощие между Писаро и Алваро (1537 – 1544). Следва мирен период, свързан с управлението на вицекраля Андрес Хуртадо де Мендоса (1555 - 1561) и на Франсиско Толедо (1569 - 1581). Постепенно християнството се налага сред индианското население, използвано като безплатна работна ръка. Сребърната мина в Потоси, експлоатирана активно от 1855 година, осигурява бързото забогатяване на колониалното общество. През 1780 – 1781 година страната е разтърсена от индианско въстание, ръководено от метис, който приема името Тупак Амару II.

Независимост[редактиране | редактиране на кода]

Земите на Перу са освободени от аржентинския лидер Хосе де Сан Мартин, който налага независимостта на Лима през 1821 година. По-късно Боливар разбива окончателно испанската армия. След опита да бъде създадена конфедерация с участието на Боливия (1836 – 1839), под диктатурата на президента Рамон Кастиля (1845 – 1851; 1855 – 1862), икономиката на Перу започва постепенно да се стабилизира и развива, особено с производство на селитра от птичи тор. Страната, обаче, е натрупала доста дългове, а в същото време следва да се справи с испанската интервенция (1864 – 1866), както и с домогванията от страна на Чили, довела до отделянето на провинцията Тарапака от територията на Перу след Тихоокеанската война (1879 – 1883). С помощта на търговската олигархия, президентът Николас де Пиерола (1879 – 1881; 1895 – 1899) успява да наложи мира в страната.

XX век[редактиране | редактиране на кода]

Президентът А.Б. Легия управлява страната от 1908 година до 1912 година и от 1919 година до 1930 година, като налага диктатурата си, но същевременно осигурява съвременното развитие на Перу с подкрепата на новосъздадената градска обществена прослойка. По-късно тази прослойка се превръща в основен сподвижник на АПРА (Alianza Popular Revolucionaria Americana) – партия основана през 1924 година от Хая де ла Торе. Хая де ла Торе печели изборите през 1962 година, но военните обявяват резултатите за невалидни и налагат кандидатурата на Белаунде Тери (1963 година) – лидер на Народно Движение – политическият конкурент на АПРА. Народното недоволство принуждава армията да свали Тери от поста му на държавен ръководител през 1968 година. На власт идва военната хунта, начело с генерал Валеско Алварадо, който налага политически курс на национализъм и реформизъм. Мините и банките са национализирани. През 1975 година генерал Франсиско Моралес Бермудес заменя генерал Валеско Алварадо и подготвя връщането на властта в ръцете на народа.

През 1980 г. в Перу избухва гражданска война, която де юре продължава и до днес, но де факто завършва през 2000 г. с победа на правителството.

Политиката на Алберто Фухимори – избран за президент през 1990 година, предизвиква голяма рецесия с драматични обществени последици. Това води до разпускане на конгреса и суспендиране на Конституцията. Международните протести и прекратяването на помощите от чужбина влошават още повече икономическата ситуация в Перу. През ноември 1992 година Фухимори, който произхожда от японски емигранти става отново президент и провежда своеобразна чистка в средите на армията и дипломацията. Управлява с декрети и се сблъсква с яростните терористични действия на двете партизански движенияСендеро Луминосо“ и „Тупак Амару“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Мачу Пикчу

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Енциклопедия ТЕМА. Америка и Океания“, Larousse