История на евреите в Русия
Евреите в Руската империя в миналото представляват значителна общност – в края на XIX век в обширните територии на Империята живеят повече евреи, отколкото във всяка друга страна по света.[1] Повечето еврейски общности в тези територии са ашкеназки, но има и значителни по численост други групи – планински евреи, сефаради, караити, кримчаки и други.
Присъствието на еврейско население в Европейска Русия може да се проследи до VII-XIV век, а първите документални свидетелства от Великото московско княжество са от 1471 година. При управлението на Екатерина II през XVIII век на евреите е забранено да живеят източно от Линията на уседналост, ограничавайки ги главно до днешната територия на Беларус, Литва, Полша и Украйна.[2] Докато в през XIX век в Западна Европа евреите постепенно получават равни права с останалите граждани, в Руската империя дискриминацията срещу тях се засилва.[2] Антисемитизмът се изостря особено при управлението на Александър III, съпътстван от продължили десетилетия вълни на антиеврейски погроми в различни части на страната. Между 1880 и 1920 година над два милиона евреи емигрират, главно към Съединените щати.
Хаотичният период на Гражданската война е съпътстван с нова антисемитска вълна, като през 1918 – 1922 година са избити около 150 хиляди евреи, главно в днешна Украйна.[3] Относително толерантното отношение на болшевиките към евреите привлича много от тях към формиращия се тоталитарен режим, въпреки преследванията на юдаизма, ционизма и използването на иврит,[4][5][6] като голям брой евреи заемат ръководни постове, особено в първите години на режима.[7]:с. 83 По време на Втората световна война около 500 хиляди евреи са мобилизирани в Червената армия и 200 хиляди от тях загиват.[8] Общият брой на загиналите във войната евреи, включително жертвите на Холокост в окупираните от Германия съветски територии, е над 2 милиона.
Със започналата либерализация на съветския режим в края на 80-те години над половината евреи напускат страната за Израел, Германия, Съединените щати и други.[9] Въпреки това Русия е трета в Европа по численост на еврейското население след Франция и Великобритания.[10]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Table of Ratios of Jewish to Total Population in the Principal Countries and Cities of the World // Jewish Encyclopedia. 1901 – 1906. 13 септември 2016.
- ↑ а б Gartner, Lloyd P. History of the Jews in Modern Times. Oxford, Oxford University Press, 2010. с. 163 – 190.
- ↑ Pogroms in the Ukraine (1919 – 1921) Online Encyclopedia of Mass Violence, 3 април 2008, Посетен на 9 септември 2015.
- ↑ Modern Jewish History: Pogroms, Jewish Virtual Library, 2008, Посетен на 9 септември 2015.
- ↑ Simon, Rita James. In the Golden Land: A Century of Russian and Soviet Jewish Immigration in America. First. Westport, Connecticut, Praeger. ISBN 0-275-95731-4. с. 49. Посетен на 30 март 2017.
- ↑ Shneer, David. Yiddish and the Creation of Soviet Jewish Culture: 1918 – 1930. Cambridge University Press, 2004. ISBN 9780521826303. с. 43.
- ↑ Pinkus, Benjamin. The Jews of the Soviet Union: The History of a National Minority. Cambridge University Press, 1990. ISBN 9780521389266.
- ↑ Gutman, Israel. Fighters Among the Ruins: The Story of Jewish Heroism During World War II. Bnai Brith Books, 1988.
- ↑ Maltz, Judy. One, two, three, four – we opened up the Iron Door // haaretz.com. Посетен на 13 септември 2016.
- ↑ Jewish Population of the World, Jewish Virtual Library, Посетен на 9 септември 2015.
| |||||||
