История на земеделието в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна.

Историята на българското земеделие е неотделима и много съществена част от развитието на българската народност и държава. Земеделието винаги е било основен отрасъл в българската икономика. През периода 18811888 поземленият данък, бегликът и данъкът върху лозята осигуряват близо половината от годишните приходи в бюджета на Княжество България.[1]

Обработваема земя в България[редактиране | редактиране на кода]

Обработваема земя в България[2]
статут 1897 1926
дка % дка %
ниви 29753862 40,08 36280176 46,92
ливади 2524043 4,75 3305495 4,70
мери 9701999 13,07 1523953 2,17
други
необра–
ботваеми
1232176 3,11 422338 0,64

Селскостопанско производство в България[редактиране | редактиране на кода]

Растениевъдни производства в България[3]
продукт мярка 1897 1906 – 1910 1911
1. Ниви
зърно т. 2113809 2166572 2876305
слама т. 3557894 2944127 3701872
маслени и
индустриални
т. 3564 38147 95212
варива т. 41808 49441 75677
зеленчуци т. 86172 58954 71132
2. Фуражни растения т. 1271713 953138 1328499
3. Лозя
грозде т. 153525 200391 104632
шира хектол. 750638 1075692 551003
4. Гюлища
цвят от рози т. 8920 12264 9324
мускали броя 539000 737740 6543730
5. Овощни градини т. 40000 80000 60000
6. Черничеви градини т. 461 4268 8979
общо т. 7277866 6507332 8331532

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бояджиев, Веселин. Икономгеографски приоритети на българското земеделие. София, 2012. ISBN 978-954-479-039-4. с. 251.
  2. Преброяване на земеделските стопанства в Царство България на 31 декемврий 1926 г.
  3. Статистически годишници на Царство България