Йоахим Фест

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоахим Фест
Joachim Fest
Йоахим Фест през 2004 г.
Йоахим Фест през 2004 г.
Роден 8 декември 1926 г.
Починал 11 септември 2006 г. (79 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр проза, есе, публицистика
Награди „Федерален орден за заслуги“ (1978)
Уебсайт
Йоахим Фест в Общомедия

Йоахим Фест (на немски: Joachim Fest) с цяло име Йоахим Клеменс Фест е германски писател, есеист, историк, публицист и автор на биографии.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йоахим Фест е роден през 1926 г. в Берлин. Осемнадесетгодишен взима участие в заключителната фаза на войната. Попада в американски плен и близо две години прекарва във френски военнопленнически лагер в Лаон.

След освобождаването си през 1947 г. полага матура във Фрайбург и до 1953 г. следва право, а също история, социология, германистика и история на изкуството в университетите на Фрайбург, Франкфурт на Майн и Берлин. След като получава това разнообразно хуманитарно образование, Фест става журналист.

В началото на 50-те години активно участва в дейността на берлинския клон на Християндемократическия съюз. През 1961 г. се премества в Хамбург и постъпва на работа като редактор в Северногерманското радио, а от 1963 до 1968 заема длъжността главен редактор. След това приема поканата да бъде водещ редактор в един от най-влиятелните вестници на ФРГФранкфуртер Алгемайне Цайтунг“. През 1993 г. се оттегля от ръководството на вестника и се отдава изцяло на литературната си дейност като изследващ историк.

Йоахим Фест вече си е създал световна известност с изследванията си върху историята и същността на Третия райх. Но най-значимото му произведение е пространната биография на Адолф Хитлер (1973), бързо преведена на многобройни езици и до 2006 г. публикувана общо в 800 000 екземпляра.[1]

Следват широко дискутирани книги за живота и дейността на Алберт Шпеер (1999)[2], както и за немската съпротива срещу Хитлер.

Йоахим Фест умира на 11 септември 2006 г.[3][4], няколко дни преди публикуването на мемоарите му „Не и аз – спомени от детството и младостта“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Das Gesicht des Dritten Reiches. Profile einer totalitären Herrschaft, 1963
  • Hitler. Eine Biographie, 1973
  • Aufgehobene Vergangenheit. Portraits und Betrachtungen, 1981, 1983
  • Die unwissenden Magier. Über Thomas und Heinrich Mann, 1985, 1998
  • Der tanzende Tod. Über Ursprung und Formen des Totentanzes vom Mittelalter bis zur Gegenwart. Und sechsunddreißig Zeichnungen zum gleichen Thema ‚in spe‘ von Horst Janssen, 1986
  • Im Gegenlicht. Eine italienische Reise, 1988, 2004
  • Der zerstörte Traum. Vom Ende des utopischen Zeitalters, 1991
  • Wege zur Geschichte. Über Theodor Mommsen, Jacob Burckhardt und Golo Mann, 1992
  • Die schwierige Freiheit. Über die offene Flanke der offenen Gesellschaft, 1993
  • Staatsstreich. Der lange Weg zum Attentat vom 20. Juli 1944, 1994
  • Fremdheit und Nähe. Von der Gegenwart des Gewesenen, 1996
  • Speer. Eine Biographie, 1999
  • Horst Janssen. Selbstbildnis von fremder Hand, 2001, 2004
  • Das Ende der Utopien. Der zerstörte Traum / Die schwierige Freiheit, 2000
  • Der Untergang. Hitler und das Ende des Dritten Reiches, 2002
  • Begegnungen. Über nahe und ferne Freunde, 2004
  • Der lange Abschied vom Bürgertum. Joachim Fest und Wolf Jobst Siedler im Gespräch mit Frank A. Meyer, 2005
  • Die unbeantwortbaren Fragen. Notizen über Gespräche mit Albert Speer zwischen Ende 1966 und 1981, 2005, 2006
  • Ich nicht. Erinnerungen an eine Kindheit und Jugend, 2006
  • Bürgerlichkeit als Lebensform. Späte Essays, 2007
  • Nach dem Scheitern der Utopien. Gesammelte Essays zu Politik und Geschichte, 2007

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]