Йоахим Фест

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоахим Фест
Joachim Fest
Йоахим Фест през 2004 г.
Йоахим Фест през 2004 г.
Роден 8 декември 1926 г.
Починал 11 септември 2006 г. (79 г.)
Kronberg im Taunus, Германия
Професия писател
Националност  Германия
Жанр проза, есе, публицистика
Награди „Федерален орден за заслуги“ (1978)
Уебсайт
Йоахим Фест в Общомедия

Йоахим Фест (на немски: Joachim Fest) с цяло име Йоахим Клеменс Фест е германски писател, есеист, историк, публицист и автор на биографии.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йоахим Фест е роден през 1926 г. в Берлин. Осемнадесетгодишен взима участие в заключителната фаза на войната. Попада в американски плен и близо две години прекарва във френски военнопленнически лагер в Лаон.

След освобождаването си през 1947 г. полага матура във Фрайбург и до 1953 г. следва право, а също история, социология, германистика и история на изкуството в университетите на Фрайбург, Франкфурт на Майн и Берлин. След като получава това разнообразно хуманитарно образование, Фест става журналист.

В началото на 50-те години активно участва в дейността на берлинския клон на Християндемократическия съюз. През 1961 г. се премества в Хамбург и постъпва на работа като редактор в Северногерманското радио, а от 1963 до 1968 заема длъжността главен редактор. След това приема поканата да бъде водещ редактор в един от най-влиятелните вестници на ФРГФранкфуртер Алгемайне Цайтунг“. През 1993 г. се оттегля от ръководството на вестника и се отдава изцяло на литературната си дейност като изследващ историк.

Йоахим Фест вече си е създал световна известност с изследванията си върху историята и същността на Третия райх. Но най-значимото му произведение е пространната биография на Адолф Хитлер (1973), бързо преведена на многобройни езици и до 2006 г. публикувана общо в 800 000 екземпляра.[1]

Следват широко дискутирани книги за живота и дейността на Алберт Шпеер (1999)[2], както и за немската съпротива срещу Хитлер.

Йоахим Фест умира на 11 септември 2006 г.[3][4], няколко дни преди публикуването на мемоарите му „Не и аз – спомени от детството и младостта“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Das Gesicht des Dritten Reiches. Profile einer totalitären Herrschaft, 1963
  • Hitler. Eine Biographie, 1973
  • Aufgehobene Vergangenheit. Portraits und Betrachtungen, 1981, 1983
  • Die unwissenden Magier. Über Thomas und Heinrich Mann, 1985, 1998
  • Der tanzende Tod. Über Ursprung und Formen des Totentanzes vom Mittelalter bis zur Gegenwart. Und sechsunddreißig Zeichnungen zum gleichen Thema ‚in spe‘ von Horst Janssen, 1986
  • Im Gegenlicht. Eine italienische Reise, 1988, 2004
  • Der zerstörte Traum. Vom Ende des utopischen Zeitalters, 1991
  • Wege zur Geschichte. Über Theodor Mommsen, Jacob Burckhardt und Golo Mann, 1992
  • Die schwierige Freiheit. Über die offene Flanke der offenen Gesellschaft, 1993
  • Staatsstreich. Der lange Weg zum Attentat vom 20. Juli 1944, 1994
  • Fremdheit und Nähe. Von der Gegenwart des Gewesenen, 1996
  • Speer. Eine Biographie, 1999
  • Horst Janssen. Selbstbildnis von fremder Hand, 2001, 2004
  • Das Ende der Utopien. Der zerstörte Traum / Die schwierige Freiheit, 2000
  • Der Untergang. Hitler und das Ende des Dritten Reiches, 2002
  • Begegnungen. Über nahe und ferne Freunde, 2004
  • Der lange Abschied vom Bürgertum. Joachim Fest und Wolf Jobst Siedler im Gespräch mit Frank A. Meyer, 2005
  • Die unbeantwortbaren Fragen. Notizen über Gespräche mit Albert Speer zwischen Ende 1966 und 1981, 2005, 2006
  • Ich nicht. Erinnerungen an eine Kindheit und Jugend, 2006
  • Bürgerlichkeit als Lebensform. Späte Essays, 2007
  • Nach dem Scheitern der Utopien. Gesammelte Essays zu Politik und Geschichte, 2007

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]