Йосиф Търновски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йосиф
български духовник
Роден
Починал

Религия Православие
Образование Женевски университет

Йосиф е висш духовник от Българската православна църква, митрополит Търновската епархия от 1914 до 1918 година.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 януари 1870 година в Търново, Османската империя, със светското име Йордан Рафаилов Бакърджиев. Първоначалното си образование получава в Горна Оряховица. Става послушник през 1887 година в манастира „Света Троица“, където в 1887 година е подстриган в монашество с името Йосиф. На 18 май 1889 година ректорът на Петропавловската духовна семинария епископ Партений Велички го подстригва за йеродякон. Със стипендия от княз Фердинанд I Български учи в Самоковската духовна семинария, която завършва в 1892 година. Продължава образованието си в Богословския факултет на Лудвиг Максимилиановия университет в Мюнхен. След това завършва социални науки в Женевския университет.[2]

От 1 януари 1899 година до 5 септември 1905 година е протосингел на Софийската митрополия. Той често по лична покана от страна на монарха обгрижва богослужебните нужди на дворцовия параклис „Св. св. Петър и Павел“ и става близък с княз Фердинанд. На 4 юли 1899 година е ръкоположен за йеромонах от митрополит Партений Софийски, а на 24 април 1904 година Светият синод го удостоява с архимандритска офикия. От 5 септември 1905 година до 1914 година архимандрит Йосиф управлява Старозагорската епархия.[2]

На 29 юни 1909 година в столичния „Света Неделя“ е ръкоположен в епископски сан с титлата драговитийски от митрополит Василий Доростолски и Червенски в съслужение с митрополит Партений Софийски.[2][3]

През 1913 година заедно с протопрезвитер Стефан Цанков епископ Йосиф ръководи мисията за покръстването на помаците в Южните Родопи.[2][1]

На 7 септември 1914 година епископ Йосиф Драговитийски е избран и на 21 септември 1914 година е и канонически утвърден за търновски митрополит.[2] Митрополит Йосиф подкрепя дейността на свещеническите братства и дава пример и на други епархии.[1]

На 31 март 1917 година, по време на Първата световна война, Светият синод назначава митрополит Йосиф за началник на новообразуваната организация на военното духовенство към Министерството на отбраната.[2] Като началник на военното духовенство митрополит Йосиф се грижи за болните от холера войници.[1] През февруари 1918 година цар Фердинанд го награждава с орден „За храброст“ I степен.[2]

Умира на 30 април 1918 година в София. Погребан е в търновския манастир „Света Троица“.[2]

Стефан Цанков казва за митрополит Йосиф:

...за мисията на Църквата, той има вътрешен усет и голямо пастирско съзнание.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Великотърновска епархия. История. // Българска православна църква - Българска патриаршия. Посетен на 8 февруари 2018.
  2. а б в г д е ж з и Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Принцепс, 2003. ISBN 9548067757. с. 157.
  3. Москов, М. Новият Търновски митрополит. // Съвременна илюстрация III (6). София, 15 януари 1915.
пръв титулярен драговитийски епископ
(29 юни 1909 – 7 септември 1914)
Павел
Антим търновски митрополит
(7 септември 1914 – 30 април 1918)
Филип
     Портал „Християнство“         Портал „Християнство          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония