Казахска степ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Казахска степ
Astana-steppe-7748.jpg
Информация
Държави Казахстан, Русия
Площ 804 450 km²
Надм. височина от -3 до 1240 m

бележки

Казахската степ обхваща обширен палеарктически регион в Централна Азия.

На запад тя се преминава в Понтийско-Каспийската степ, а на изток – в степта на Еминската долина, като заедно образуват Евразийската степ.

Казахската степ е най-големият полупустинен степен район в света[2][3], простиращ се между Аралско море и Алтай.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

В региона падат средно 200 – 400 мм валежи за година. Средната юлска температура се колебае от 20 °C до 26 °C и от −12 °C до −18 °C през януари[4].

Gnome-weather-few-clouds.svg  Астана WPTC Meteo task force.svg
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 4 5 22 30 36 40 42 39 36 27 19 5 42
Средни максимални температури (°C) −12 −11 −4 9 19 25 27 24 18 8 −2 −9 7
Средни температури (°C) −15 −15 −9 5 13 19 21 18 12 4 −6 −12 3
Средни минимални температури (°C) −21 −21 −15 −2 5 11 13 11 5 −1 −11 −18 −3
Абсолютни минимални температури (°C) −52 −49 −38 −28 −11 −2 2 −2 −8 −26 −39 −44 −52
Средни месечни валежи (mm) 22 14 19 21 31 40 50 37 26 27 20 22 327
[източник?]
Пролет в казахската степ.
Миграция в казахската степ.
Екорегион PA0810
Национален парк Алтън Емейл

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Поради малкото количество на валежите в степта има малко дървесна растителност. Предоминира тревистата растителност (1800 вида), в полевия релеф и големите пясъчни масиви[5].

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Освен за разнообразните степни влечуги (22 вида), птици (208) и бозайници (103), казахската степ е дом на сайгата. 33 животински вида са застрашени, а 1,9% от територията на казахската степ е защитена.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Степите са традиционно обиталище на номадски и ловно-събирачески народи. Населеността на казахската степ е едва трима души на квадратен километър, но степента на антропогенното въздействие достига 80%, като в южната част на района се намира космодрум Байконур.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. D. M. Olson, E. Dinerstein, E. D. Wikramanayake, N. D. Burgess, G. V. N. Powell, E. C. Underwood, J. A. D'Amico, I. Itoua, H. E. Strand, J. C. Morrison, C. J. Loucks, T. F. Allnutt, T. H. Ricketts, Y. Kura, J. F. Lamoreux, W. W. Wettengel, P. Hedao et K. R. Kassem, „Terrestrial Ecoregions of the World: A New Map of Life on Earth“, BioScience, vol. 51, no 11,‎ 2001, p. 935-938.
  2. CIA, The World Factbook, 2004
  3. J. M. Hoekstra, J. L. Molnar, M. Jennings, C. Revenga, M. D. Spalding, T. M. Boucher, J. C. Robertson, T. J. Heibel et K. Ellison, The Atlas of Global Conservation: Changes, Challenges, and Opportunities to Make a Difference, Berkeley, University of California Press,‎ 2010
  4. World Wildlife Fund, The Terrestrial Ecoregions of the World Base Global Datasеt
  5. Kazakh steppe (National Geographic)
CC-BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kazakh Steppe“ и страницата „Казахская степь“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.