Камелия Николова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Камелия Николова
българска театроведка, театрална изследователка и критичка
Роден
1959 г.

Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Театрознание,изкуствознание, история и теория на културата
Образование НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, Софийски университет
Работил в

Институт за изследване на изкуствата, БАН,

НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“
Награди ИКАР, АСКЕЕР

Камелия Николова Мечанова (Николова), известна като Камелия Николова е български театровед, театрален изследовател и театрален критик. Професор по история на европейския театър в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ и професор по театрознание в Института за изследване на изкуствата към БАН.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Камелия Николова завършва 8-а гимназия „Васил Левски“ в София с профил английски и математика през 1978 г. Учи българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (1978 – 1979). През 1979 г. е приета в специалност „Театрознание“ в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, където се дипломира като магистър през 1984 г. с дипломна работа върху драматургията на Петко Тодоров, Антон Страшимиров и Пейо Яворов. Специализира върху теоретичното наследство на Едуард Гордън Крейг в Лондон (1993) и в Глазгоу (1994). Доктор по театрознание с дисертация на тема „Произход и естетически основания на театралната режисура“ (1993), доцент по История на европейския театър в НАТФИЗ (1999) и доцент по театрознание в Института за изследване на изкуствата, БАН с хабилитационен труд „Експресионистичният театър и езикът на тялото“ (2001).[1] Доктор на науките (изкуствознание) с дисертация на тема „Модерната европейска драма в Народния театър между двете световни войни“ (2004). От 2006 г. е професор по История на европейския театър в НАТФИЗ с труда „Театърът на границата на ХХ и ХХІ век“[2] и професор по театрознание в Института за изследване на изкуствата, БАН с изследването „Британската драма 1945 – 1989“.[3]

Ръководител на катедра „Театрознание“ в НАТФИЗ (преизбрана през 2016); член на Международната организация за европейска драма „The Fence“ (от 2003), член на Комисията за публикации и комуникации (PCC) на OISTAT и на Международната асоциация на театралните критици IATC (от 1999). Гост професор по История на драмата и театъра в НХА „Николай Павлович“, в НБУ, Литовската академия за музика, кино и театър и други университети.

Театрален редактор в седмичника „Литературен вестник“ (от 1997). Редактор в сп. Homo Ludens (от 2000), сп. „European Journal of Arts Education“ (1999 – 2001), сп. „Следва“ (от 2000), главен редактор на Годишник на НАТФИЗ (от 2001) и заместник-главен редактор на сп. „Проблеми на изкуството“ (от 2007). Член на международния организационен комитет на ежегодния международен научен форум „Изкуствоведски четения/Art Readings“на Института за изследване на изкуствата към БАН. Участник в научноизследователски проекти и научни конференции в България, Обединеното кралство, САЩ, Полша, Австрия, Унгария, Чехия, Словакия, Франция, Германия.

Камелия Николова е автор на десет самостоятелни книги, редица колективни томове, както и на много студии и статии в областта на историята на българския и европейския театър, теорията на драмата и представлението, съвременното театрално развитие и сравнителните и интердисциплинарните театрални изследвания. Особено известни сред тях са монографиите ѝ „Другото име на модерния театър (1995), „Експресионистичният театър и езикът на тялото“ (2000) и „Българският театър след 1989 и новата британска драма“. Нейни текстове са публикувани на повече от десет езика.[4]

Омъжена е, има един син.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1996 – Награда за театрална теория и критика на Съюза на артистите в България за книгата „Другото име на модерния театър“ (1995)
  • 1996 – Награда АСКЕЕР за театрална критика
  • 2001 – Награда за театрална теория и критика на Съюза на артистите в България за книгата „Експресионистичният театър и езикът на тялото“ (2000)
  • 2007 – Награда ИКАР за театрална теория и критика на Съюза на артистите в България за „Българското драматургично наследство – нови прочити“ (2006, с колектив)
  • 2010 – Награда ИКАР за театрална теория и критика на Съюза на артистите в България за книгата „Британската драма 1945 – 1989“ (2009)
  • 2012 – Награда ИКАР за критически текст за „История на българския театър. Том ІV. История на българския театър между двете световни войни“ (2011, с колектив)
  • 2013 – Награда „Златна маска“ на Драматичен театър-Варна за театрална критика
  • 2014 – Награда ИКАР за критически текст за книгата „Българският театър след 1989 и новата британска драма“ (2013)
  • 2016 – Награда „Златен век“ на Министерството на културата

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]