Камелия Николова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Камелия Николова
българска театроведка, театрална изследователка и критичка
Роден
1959 г.

Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Театрознание,изкуствознание, история и теория на културата
Образование НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, Софийски университет
Работил в

Институт за изследване на изкуствата, БАН,

НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“
Награди ИКАР, АСКЕЕР

Камелия Николова Мечанова (Николова), известна като Камелия Николова е български театровед, театрален изследовател и театрален критик. Професор по история на европейския театър в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ и професор по театрознание в Института за изследване на изкуствата към БАН.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Камелия Николова завършва 8-ма гимназия „Васил Левски“ в София с профил английски и математика през 1978 г. Учи българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (1978 – 1979). През 1979 г. е приета в специалност „Театрознание“ в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, където се дипломира като магистър през 1984 г. с дипломна работа върху драматургията на Петко Тодоров, Антон Страшимиров и Пейо Яворов. Специализира върху теоретичното наследство на Едуард Гордън Крейг в Лондон (1993) и в Глазгоу (1994). Доктор по театрознание с дисертация на тема „Произход и естетически основания на театралната режисура“ (1993), доцент по История на европейския театър в НАТФИЗ (1999) и доцент по театрознание в Института за изследване на изкуствата, БАН с хабилитационен труд „Експресионистичният театър и езикът на тялото“ (2001).[1] Доктор на науките (изкуствознание) с дисертация на тема „Модерната европейска драма в Народния театър между двете световни войни“ (2004). От 2006 г. е професор по История на европейския театър в НАТФИЗ с труда „Театърът на границата на ХХ и ХХІ век“[2] и професор по театрознание в Института за изследване на изкуствата, БАН с изследването „Британската драма 1945 – 1989“.[3]

Ръководител на катедра „Театрознание“ в НАТФИЗ (преизбрана през 2016); член на Международната организация за европейска драма „The Fence“ (от 2003), член на Комисията за публикации и комуникации (PCC) на OISTAT и на Международната асоциация на театралните критици IATC (от 1999). Гост професор по История на драмата и театъра в НХА „Николай Павлович“, в НБУ, Литовската академия за музика, кино и театър и други университети.

Театрален редактор в седмичника „Литературен вестник“ (от 1997). Редактор в сп. Homo Ludens (от 2000), сп. „European Journal of Arts Education“ (1999 – 2001), сп. „Следва“ (от 2000), главен редактор на Годишник на НАТФИЗ (от 2001) и заместник-главен редактор на сп. „Проблеми на изкуството“ (от 2007). Член на международния организационен комитет на ежегодния международен научен форум „Изкуствоведски четения/Art Readings“на Института за изследване на изкуствата към БАН. Участник в научноизследователски проекти и научни конференции в България, Обединеното кралство, САЩ, Полша, Австрия, Унгария, Чехия, Словакия, Франция, Германия.

Камелия Николова е автор на десет самостоятелни книги, редица колективни томове, както и на много студии и статии в областта на историята на българския и европейския театър, теорията на драмата и представлението, съвременното театрално развитие и сравнителните и интердисциплинарните театрални изследвания. Особено известни сред тях са монографиите й „Другото име на модерния театър (1995), „Експресионистичният театър и езикът на тялото“ (2000) и „Българският театър след 1989 и новата британска драма“. Нейни текстове са публикувани на повече от десет езика.[4]

Омъжена е, има един син.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1996 – Награда за театрална теория и критика на Съюза на артистите в България за книгата „Другото име на модерния театър“ (1995)
  • 1996 – Награда АСКЕЕР за театрална критика
  • 2001 – Награда за театрална теория и критика на Съюза на артистите в България за книгата „Експресионистичният театър и езикът на тялото“ (2000)
  • 2007 – Награда ИКАР за театрална теория и критика на Съюза на артистите в България за „Българското драматургично наследство – нови прочити“ (2006, с колектив)
  • 2010 – Награда ИКАР за театрална теория и критика на Съюза на артистите в България за книгата „Британската драма 1945 – 1989“ (2009)
  • 2012 – Награда ИКАР за критически текст за „История на българския театър. Том ІV. История на българския театър между двете световни войни“ (2011, с колектив)
  • 2013 – Награда „Златна маска“ на Драматичен театър-Варна за театрална критика
  • 2014 – Награда ИКАР за критически текст за книгата „Българският театър след 1989 и новата британска драма“ (2013)
  • 2016 – Награда „Златен век“ на Министерството на културата

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии, авторски сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • (2018) – Българският театър след 1989 и новата британска драма. София: Институт за изследване на изкуствата, БАН, 455 стр.; ISBN 978954859472
  • (2017) – Awangarda teatralna w Europie. Środkowo-Wschodniej – wybór tekstów źródłowych. – Индивидуална глава: Bułgarska awangarda teatralna. Warszawa: Instytut Teatralnyim. Zbigniewa Raszewskiego, 2017
  • (с международен колектив), 435 стр.; ISBN 978-83-63276-90-4
  • (2015) – Театърът в началото на ХХІ век. София: Панорама плюс, 551 стр.; ISBN:978-954-8598-61-3
  • (2013) – Българският театър след 1989 и новата британска драма. София: УИ “Св. Климент Охридски", 444 стр., ISBN 978-954-07-3465-1
  • (2011) – История на българския театър. Т. ІV. Българският театър между двете световни войни. София: Институт за изследване на изкуствата, БАН (съвместно с Йорданов, Н., Попилиев, Р., Дечева, В., Спасова, Й.); стр. 195 – 290;ISBN 978-954-8594-25-7
  • (2009) – Британската драма 1945 – 1989. София: Институт за изкуствознание, БАН, 296 стр.; ISBN 978-954-8594-15-8
  • (2007) – Театърът на границата на ХХ и ХХІ век. София: Фигура, 273 стр; ISBN 978-954-9985-22-1
  • (2004) – Модерната европейска драма в Народния театър между двете световни войни. София: Фигура, 318 стр.; ISBN 954-9985-16-4
  • (2000) – Експресионистичният театър и езикът на тялото. София: УИ “Св. Кл. Охридски", 200 стр.; ISBN 954-07-1394-3
  • (1998) – Белези от нищото. Статии и есета за театъра. София: ГЕА 2000
  • (1995) – Другото име на модерния театър. Произход и естетически основания на драматичната режисура. София: УИ “Св. Климент Охридски";ISBN 954-07-0147-3

Енциклопедии, сборници, научна редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • (2014) – Digital Theatre Words. OISTAT (in an international team)
  • (2014) – Шекспир в България днес. София: НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (в колектив)
  • (2011) – Театралната практика през първото десетилетие на ХХІ век. София (съставител, съвместно с Йорданов, Н.)
  • (2008) – Енциклопедия на българския театър (второ издание, в колектив) София: ИК „Труд“
  • (2006) – Българското драматургично наследство – нови прочити. София: ИК „П. Венедиков“, НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (съвместно с Дойчева, В., Йорданов, Н. Терзиев, А., Топалджикова, А.
  • (2005) – Енциклопедия на българския театър (първо издание, в колектив). София: ИК „Труд“
  • (2005) – Театралната наука и критика – равносметки и перспективи. София: ИК „П. Венедиков“, НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (в колектив).
  • (2002) – Глин Уикъм. История на театъра. София: София: НАТФИЗ (научна редакция)
  • (2001) – Познатата / непознатата българска драма. София: Антракт (в колектив)
  • (1999) – Театралната практика през 90-те. София: Антракт (в колектив)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Студии и статии[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

5. Асен Терзиев. Разказ за новия театър и за променящия се човек, рецензия в Портал „Култура“, 17.05.2018

6. Камелия Николова - Национален регистър на издаваните книги в България

7. Камелия Николова. Пирандело на сцената на Народния театър в периода между двете световни войни – Литературен вестник, 2017, бр. 22

8. Портал "Култура" - Камелия Николова, театровед - YouTube

9. Проф. д.н. Камелия Николова е един от авторите на първата антология на театралния авангард в Централна и Източна Европа

10. СРЕЩА С КНИГА: Българският театър след 1989 и новата британска драма