Караагач (дем Марония-Шапчи)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Караагач.
| Караагач Διώνη | |
| — село — | |
  Караагач  Караагач  Караагач | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Марония-Шапчи |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 73 m |
| Население | 228 души (2001) |
Караагач или Караач или Караачкьой (на гръцки: Διώνη, Диони) е село в Западна Тракия, Гърция. Селото е част от дем Марония-Шапчи.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 20 километра югоизточно от Гюмюрджина (Комотини) и на 3 километра южно от Чадърли (Стрими).
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Караагач е българско село в Гюмюрджинска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кара ач (Kara atch) има 60 домакинства и 287 жители българи.[1]
В 1890-те години част от българското население на селото, начело с първенците Коста Янколу, Димо Панайотов, Панайот Димо, Иванчето Недялков, Костанката, Хаджи Георги и Васил Кекедимитров и други, приема върховенството на Българската екзархия. Първият учител в селото е Вълчо Василев от Чадърли, а свещеник е Тодор Маринов.[2] Към 1904 година Тойчо Тончев – Онбашията е член на местния комитет на ВМОРО.[3]
| Църковно-училищни и революционни дейци | |
|---|---|
| Име | Бележка |
| 1. Тодор Маринов | свещеник |
| 2. Стамат Костов | учител |
| 3. Коста Янкоглу | |
| 4. Янко Костов Янкоглу | |
| 5. Димо Кьосето | |
| 6. Тойчо Онбашията | |
| 7. Коста Жисов | |
| 8. Станко Далангие | |
| 9. Неделчо Иванчев | |
| 10. Величко Иванов | |
| 11. Марко Зънданов | |
| 12. Мавродия Челиев | |
| 13. Тодор Радев | |
| 14. Гино Николов | |
| 15. Иван Зафиров | |
| 16. Стойката Михалев Карапавлев | |
| 17. Краю Пастарманджиев | |
| 18. Митрата | |
| 19. Хаджи Георги | брат на Митрата |
| 20. Слав Челиев[4] | |
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 100 български екзархийски семейства.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Караагач е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Караагач
Димо Бояджиев, български революционер, дедеагачки войвода през лятото на 1923 година.[7]- Димо Петков Димов, български военен деец, поручик, завършил с двадесет и седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[8], загинал през Първата световна война[9]
- Коста Вълчев, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 11-а сярска дружина[10]
- Милуш Канев Костов, български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 36.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 186.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 73.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 197.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 22.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 208, л. 1, л. 27
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 133.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 105, л. 106
