Кина Кънчева
| Кина Кънчева | |
| българска революционерка | |
 | |
| Родена |
1854 г.
|
|---|---|
| Починала | 30 септември 1932 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Ангел Кънчев Иванка Горова |
| Съпруг | Александър Кесяков |
Кина (Катерина[1]) Кънчева Ангелова, по мъж Кесякова, е българска революционерка, куриерка на Българския революционен централен комитет. Сестра е на Ангел Кънчев, сподвижничка на Димитър Горов и на Баба Тонка.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е през 1854 г. в Трявна[2] в семейството на Кънчо Ангелов, тревненски майстор-зидар, и Гана Пандурска. Неин брат е Ангел Кънчев, а по-малка сестра – Иванка Горова, също революционерка.[3] Семейството се преселва в Русе. Тя е образована за времето си жена с учителска професия.
След гибелта на брат си се включва в националноосвободителното движение.[2] Сближава се с Баба Тонка Обретенова и дъщеря ѝ Петрана Обретенова и с тяхна препоръка става куриерка, като пренася писма, оръжие, вестници, книги между Гюргево и Русе. Когато по-късно сестра ѝ Иванка се омъжва за Димитър Горов – виден стопански и политически емигрант във Влашко, помагащ и финансиращ българските революционери, куриерската ѝ дейност се засилва още повече. Живее при семейството на сестра си в Гюргево и години наред снове между двата революционни града.[4]
Димитър Горов и сестрите Иванка и Кина се качват на парахода „Радецки“ на Гюргевското пристанище и съпровождат четата на Христо Ботев до Банат. Там изпращат четата по бойния ѝ път, а Ботев дава на доверения си приятел Димитър своите прощални писма до семейството и приятелите и телеграма, с която съобщава за делото си.[5] Писма изпращат и други четници, като Йордан Кършовски, който предава и златния си пръстен и часовник.[6] Тези документи Иванка и Кина успяват да пренесат, скривайки ги в косите си; Димитър изпраща телеграмата и след това е арестуван при завръщането им в Гюргево.[5]
След обявяване на Освободителната война Димитър Горов разпродава на безценица целия си имот в Румъния. Преминават река Дунав с руските войски през юни 1877 г. и се установяват за няколко дни в Русе, след което отиват в Трявна. Иванка заболява тежко и остава заедно с Кина в града, където умира, а Горов продължава с руската военна част.
След Освобождението на България Народното събрание ѝ отпуска пенсия от 30 лева.[4] Кина става убедена русофилка. След детронацията на българския княз Александър I (август 1886) тя влиза във връзка с комитета на българските русофили, емигрирали в Букурещ след абдикацията, пренася позиви и кореспонденция.[2] Заедно с Наталия Каравелова и П. Узунова организира акции против действията на русенския управител Димитър Мантов при Русенския бунт (1887).[2] За тези събития по-късно тя пише: „Доживях злокобната 1887 година, за да видя как брат на брата нож забива, как улиците на града се оросиха с невинната българска кръв, как Дунава повлече труповете на патриотите“.[4]
През 1888 г. се омъжва за Александър Кесяков.[2] След смъртта му (1895) получава малка наследствена пенсия, която не стига за препитанието на нея, синът им Ангел и болната ѝ сестра Стоянка.[4]
Умира на 30 септември 1932 г.[2] (нейният син Ангел сочи тази година, а според други източници – на 30 ноември 1938 г.).[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дойнов, Любомир. Сподвижнички на Апостола. София, Отечествен фронт, 1984. с. 216.
- ↑ а б в г д е Голяма енциклопедия България. Т. 7. София, ИК Труд, 2011. ISBN 978-954-8104-29-6, 978-954-398-153-3. с. 2516.
- ↑ Дойнов, Любомир. Сподвижнички на Апостола. София, Отечествен фронт, 1984. с. 215.
- ↑ а б в г д Дойнов, Любомир. Сподвижнички на Апостола. София, Отечествен фронт, 1984. с. 217.
- ↑ а б Дойнов, Любомир. Сподвижнички на Апостола. София, Отечествен фронт, 1984. с. 216 – 217.
- ↑ Ботевите четници разказват. Сборник от разкази, документи и материали. София, Народна младеж, 1975. с. 386, 549, 553.