Иванка Горова
| Иванка Горова | |
| българска революционерка | |
 Димитър и Иванка Горови в 1872 г. | |
| Родена |
1855 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Ангел Кънчев Кина Кънчева |
| Съпруг | Димитър Горов |
Иванка Кънчева Ангелова, по мъж Горова, е българска революционерка, куриерка на Българския революционен централен комитет. Сестра е на Ангел Кънчев. Сподвижничка на съпруга си Димитър Горов и помощничка на Баба Тонка.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е към 1856 г. в Трявна[1][2] в семейството на Кънчо Ангелов, тревненски майстор-зидар, и Гана Пандурска. Неин брат е Ангел Кънчев, а по-голяма сестра – Катерина (Кина) Кънчева, също революционерка.[3] Семейството се преселва в Русе, където Иванка завършва девическото училище. Тя е образована за времето си жена с учителска професия.
Около 1872 г. се омъжва за Димитър Горов (1840 – 1881) – виден стопански и политически емигрант от заможна пещерска фамилия, който финансира българските революционери, както и отпечатването на единствената издадена приживе книга на Христо Ботев – „Песни и стихотворения“ (в съавторство със Стефан Стамболов). Семейството пребивава основно в Гюргево и е ангажирано и с дейността на Гюргевския революционен комитет.[4]
Иванка Горова е сподвижничка на мъжа си и помощничка на Баба Тонка Обретенова в пренасянето на революционната кореспонденция, печатни издания и оръжие от Влашко до България – от Гюргево до Русе и от Русе до Гюргево.[2][5][1]
Иванка, съпругът ѝ Димитър и сестра ѝ Кина се качват на парахода „Радецки“ на Гюргевското пристанище и съпровождат четата на Христо Ботев до Банат. Там изпращат четата по бойния ѝ път, а Ботев дава на доверения си приятел Димитър Горов своите прощални писма до семейството и приятелите и телеграма, с която съобщава за делото си.[6] Писма изпращат и други четници, като Йордан Кършовски, който предава и златния си пръстен и часовник.[7] Тези документи Иванка и Кина успяват да пренесат, скривайки ги в косите си; Димитър изпраща телеграмата и след това е арестуван при завръщането им в Гюргево.[6]
След обявяване на Освободителната война, Димитър Горов разпродава на безценица целия си имот в Румъния, а Иванка продава всичките златни и сребърни бижута, за да покрият големите си дългове във Влашко. Преминават река Дунав с руските войски през юни 1877 г. и се установяват за няколко дни в Русе, след което отиват в Трявна. Иванка заболява тежко и остава в града, а Горов продължава с руската военна част. Сестрата на Ангел Кънчев умира на 29 юни 1877 г., след като посреща руските войски. Погребана е тържествено в църквата „Св. Георги“ с градски хор и военна музика.
На нейно име е наречена улица в Трявна.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Голяма енциклопедия България. Т. 4. София, ИК Труд, 2011. ISBN 978-954-8104-26-5, 978-954-398-139-7. с. 1594.
- ↑ а б Дойнов, Любомир. Сподвижнички на Апостола. София, Отечествен фронт, 1984. с. 217.
- ↑ Дойнов, Любомир. Сподвижнички на Апостола. София, Отечествен фронт, 1984. с. 215.
- ↑ Ботевите четници разказват. Сборник от разкази, документи и материали. София, Народна младеж, 1975. с. 549.
- ↑ Заимов, Стоян. Миналото. София, БЗНС, 1983. с. 132.
- ↑ а б Дойнов, Любомир. Сподвижнички на Апостола. София, Отечествен фронт, 1984. с. 216–217.
- ↑ Ботевите четници разказват. Сборник от разкази, документи и материали. София, Народна младеж, 1975. с. 386, 549, 553.