Кинжал (ЗРК)
| ЗРК „Кинжал“ НАТО: SA-N-9 Gauntlet | |
 УВП на ЗРК „Кинжал“ на ГПК „Североморск“ | |
| Обща информация | |
|---|---|
| Произход |  Русия |
| Вид | Зенитно-ракетен комплекс с морско базиране |
| История на производство и служба | |
| Изобретател | Станислав Фадеев |
| Производител | НПО „Алтаир“, СССР Русия |
| На въоръжение | 1989 г. – понастоящем |
| На служба при |  СССР Русия |
| ЗРК „Кинжал“ в Общомедия | |
ЗРК „Кинжал“ (Индекс ГРАУ – 3К95, експортно наименование – „Клинок“, според класификацията на НАТО SA-N-9 Gauntlet (на български: „Желязна ръкавица“)) е съветски/руски многоканален, независещ от атмосферните условия зенитно-ракетен комплекс с морско базиране, предназначен за отразяване на масирани атаки с използване на средства за въздушно нападение (нисколетящи противокорабни и противорадиолокационни ракети, управляеми и неуправляеми бомби и т.н.) в близката зона (до 12 км).
Комплекса е разработен в НПО „Алтаир“ под ръководството на Станислав Фадеев Приет на въоръжение през 1989 г[1].
Носители[редактиране | редактиране на кода]
Може да бъде поставян на кораби с водоизместимост над 800 тона. С този комплекс са въоръжени:
- Авионесният крайцер „Адмирал на флота на Съветския съюз Кузнецов“ – 24 установки по 8 ракети
- Атомният ракетен крайцер „Петър Велики“ (от проекта 1144.4) – 16 установки по 8 ракети
- Големите противолодъчни кораби от проекта 1155 – 8 установки по 8 ракети
- Стражевите кораби от проекта 11540 – 4 установки по 8 ракети
Ракети[редактиране | редактиране на кода]
9М330-2 – едностепенни твърдогоривни телеуправляеми, унифицирани с ракетата за сухопътните войски „Тор-М1“ (според класификацията на МО на САЩ и НАТО SA-15 Gauntlet), разработени в МКБ „Факел“.
Подпалубните пускови установки за комплекса „Кинжал“ са разработени от КБ „Старт“ под ръководството на главния конструктор Яскин А. И., състоят се от 3 – 4 пускови модула барабанен тип с по 8 ТПК (транспортно-пусков контейнер) с ракети във всеки. Теглото на пусковия модул без ракети – 41,5 тона, заемана площ – 113 кв. м. Разчета на комплекса се състои от 13 души. [2]
Старта на ракетата е вертикален, с помощта на газов катапулт, след напускането на ТПК се пуска маршевия двигател и насочването на ракетата чрез газодинамичната ѝ система в посока на целта. Презареждането е автоматично, интервал на пуска – 3 секунди.
РЛС 3Р95[редактиране | редактиране на кода]
Защитената от смущения антена с ФАР и електронно управление на лъча, позволява да се засекат голям брой цели на далечина до 45 км и да се насочват до 8 ЗУР по 4 цели едновременно (в сектора 60х60°).[3]
Тактико-технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
- Далечина на поразяване на целите: 1,5 – 12 км (при включване на артустановки с калибър 30 мм от 200 м)
- Височина на поразяване на целите: 10 – 6000 м
- Скорост на целта: до 700 м/с
- Брой едновременно обстрелвани цели в сектора 60×60°[4]: до 4
- Брой едновременно насочвани ЗУР: до 8
- Способ за насочване на ЗУР: телеуправление
- Далечина на откриване на целите на височина 3,5 км от собствените средства за засичане: 45 км
- Основен режим на работа: автоматичен
- Време за реакция по нисколетяща цел: 8 с
- Скорострелност: 3 с
- Време за привеждане на комплекса в бойна готовност:
- Боезапас: 24 – 64 ЗУР
- Маса на ЗУР: 165 кг
- Маса на бойната част: 15 кг
- Маса на комплекса: 41 тона
- Личен състав: 13 души
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ «Кинжал» („Клинок“, SA-N-9, Gauntlet), корабельный зенитный ракетный комплекс самообороны Архив на оригинала от 2011-04-07 в Wayback Machine. Оружие России, Информационное агентство
- ↑ www.rusarm.ru // Архивиран от оригинала на 2012-02-06. Посетен на 2018-04-17.
- ↑ «Кинжал» („Клинок“, SA-N-9, Gauntlet), корабельный зенитный ракетный комплекс самообороны © – ОРУЖИЕ РОССИИ, Каталог вооружения, военной и специальной техники, архив на оригинала от 7 април 2011, https://web.archive.org/web/20110407055409/http://www.arms-expo.ru/049055051057124049051056049.html, посетен на 17 април 2018
- ↑ Зенитный ракетный комплекс „КЛИНОК“
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ангельский Р., Коровин В. Зенитный ракетный комплекс „Кинжал“. Техника и вооружение вчера, сегодня, завтра. 12 – 18 с. (на руски)
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- КОРАБЕЛЬНЫЙ ЗЕНИТНЫЙ РАКЕТНЫЙ КОМПЛЕКС „КИНЖАЛ“ (SA-N-9 GAUNTLET) ((ru))
- ship.bsu.by Архив на оригинала от 2008-02-07 в Wayback Machine. ((ru))
- Anti-Aircraft Missiles ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Кинжал (ЗРК)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кинжал (зенитный ракетный комплекс)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |