Кин-дза-дза!

Кин-дза-дза!
	Кин-дза-дза!
Кин-дза-дза!
Режисьори	Георгий Данелия
Сценаристи	Реваз Габриадзе
В ролите	Юрий Яковлев,; Евгений Леонов,; Станислав Любшин; Леван Габриадзе
Музика	Гия Канчели
Разпространител	Мосфилм
Жанр	научно-фантастичен филм; Драматична комедия; приключенски филм; Трагикомедия
Премиера	1986 ; (Съветски съюз)
Времетраене	135 мин.
Страна	СССР
Език	руски
Хронология
	Ку! Кин-дза-дза
Външни препратки
	IMDb Allmovie

„Кин_дза_дза!“ е СССР филм антиутопия на режисьора Георгий Данелия и сценариста Реваз Габриадзе от 1986 година.

През 2013 година Данелия завършва анимационен римейк на филма, озаглавен Ку! Кин-дза-дза.

Сюжет

Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!

Историята започва през 80-те години на XX век в Москва. Строителният бригадир Владимир Машков (чичо Вова) се връща в апартамента си след тежък работен ден, но съпругата му го праща до близкия магазин. Чичо Вова и един грузински студент – Владимир Николаевич (Цигуларят) срещат на един ъгъл да зъзне странен бос човек в дрипаво палто, който разпитва минувачите за номера на планетата в „тентурата“. Този номер му трябва, за да си изчисли кода за връщане. Връщането щяло да стане с устройство, подобно на калкулатор или дистанционно за телевизор. Това е толкова налудничаво, че чичо Вова натиска произволно копче, за да демонстрира на човека, че всъщност е луд. Но устройството работи, така че Вова и Гедеван моментално попадат на друга планета. Планетата е Плюк („плювка“) от галактиката Кин-дза-дза, под едноличното управление на някой си господин ПЖ. Тя прилича на пустиня, а жителите ѝ – на хора. Те разбират руски, тъй като могат да четат мисли, но техният собствен език е много ограничен и съдържа само няколко думи.

Парадоксът на планетата Плюк е, че цивилизацията там е високотехнологична – могат да пътуват бързо из галактиката, имат по-съвършени оръжия и прочее, но е варварска в екологическо, социално и културно отношение. Населението се дели на две касти: висша (чатлани) и низша (пацаки). Плюк е чатланска планета и пацаките са подложени на дискриминация. За да се докаже към коя каста принадлежи човек, трябва да се изследва с малък прибор – визатор. Ако на прибора светне зелена лампичка, изследваният е „пацак“, ако е оранжева, той е „чатлан“. Пацакът е длъжен да се покланя пред чатлана при среща, казвайки „ку“. Освен това, чатланите се разпознават по цвета на панталоните, който при тях е жълт, а ако чатлана има много КЦ и е богат, може да носи малиновочервени гащи. Пустинността на планетата е изкуствена – всичката вода е била преработена в горивото за звездолети „луц“, а сега в подземни заводи от „луц“ се добива вода и се продава скъпо. Храната е ядлива пластмаса.

Героите на филма попадат и на друга планета, където няма вече нито въздух, нито население.

Чичо Вова и Цигуларя се опитват през целия филм да се върнат на Земята, което в крайна сметка след множество приключения се случва.

Край на разкриващата сюжета част.

Кратък чатлано-пацакски речник

КЦ – кибритена клечка (най-ценната стока в галактиката Кин-дза-дза); гравицапа струва половин КЦ
цак – звънче за нос, носи се задължително от низшата каста. За неносене на ЦАК ецилопите трансглюкират;
ецих – сандък за изтърпяване на наказание. Бива два вида – с пирони и без;
ецилоп – представител на властта; (Police, прочетено обратно), подкупен и с много високи правомощия над обикновените чатлани и пацаки, но пред тези с жълти и малиновочервени гащи сам трябва да се покланя еднократно с възглас „ы!“ (непреводимо), носи „транглюкатор“ (оръжие, може да убива с него без съд)
пепелац – междузвезден космически кораб с формата на каца. Като лети, издава ръждиво скърцане;
транглюкатор – оръжието на ецилопа, явно енергийно
гравицап – важен детайл от двигателя на пепелаца. Пепелац с гравицап лети из цялата Галактика;
кю – обществено допустима ругатня;
ку – всички останали думи.

Култура Кин-дза-дза!

Филмът бързо става култов в зоната на руско-говорещите страни поради разнообразни причини – от неподражаемия изкуствен жаргон, до аналогиите между съветското общество (и всяко съвременно технологично и бюрократизирано общество) и антиутопичната картина, която изобразява.