Клара Хапел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Клара Хапел
Clara Happel
германски психоаналитик
Родена
Починала

Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Психология
Учила при Ханс Закс

Клара Хапел (на немски: Clara Happel) е германски психоаналитик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 1 октомври 1889 година в Берлин, Германия. Учи медицина, но се заинтересува от психоанализа. След като се установява във Франкфурт започва обучителна анализа с Ханс Закс и през същата година с помощта на Макс Айтингон е допусната в Берлинското психоаналитично общество. Хапел посещава осмия международен конгрес в Залцбург и там ѝ е направена карикатура от Олга Шекели-Ковач.

След като Берлинското психоаналитично общество става Немско психоаналитично общество, Клара Хапел заедно с Карл Ландауер застават начело на Франкфуртския му клон. През 1931 г. тя се мести в Хамбург и основава група за изследване заедно с Август Ватерман. През януари 1936 тя напуска Германия и заминава за Палестина. След това се установява в САЩ, където е посрещната от Шандор Радо. През 1938 се присъединява към Чикагското психоаналитично общество. Четири години по-късно Хапел заедно с Едита Щерба, Рихард Щерба и Лео Бартемайер, основават Детройтското психоаналитично общество.

Хапел си отваря собствена практика в Ню Йорк. Въпреки успеха на практиката си тя става все по-депресирана. Между причините за депресията са разкритията за нацистките концентрационни лагери, използването на атомна бомба в Япония, отказа от гражданство и непризнаването на лекарските ѝ правомощия в страната. В резултат на това тя се самоубива на 16 септември 1945 година в Детройт на 55-годишна възраст.

Кратка библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Happel, Clara. (1923). Onanieersatzbildungen. Internationale Zeitschrift für Psychoanalyse, 9, 206 – 209.
  • Happel, Clara. (1927). Der Mann in der Kloake. Zeitschrift für psychoanalytische Pädagogik, 2, 86 – 89.
  • Happel, Clara. (1926). Communication: Notes on an analysis of a case of paederasty. International Journal of Psycho-Analysis, 7, 229 – 236.

Източници[редактиране | редактиране на кода]