Константинополски караити

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константинополски караити
Καραΐτες Κωνσταντινουπόλεως
Лого върху бланки на караитската общност в Цариград (1880)
Лого върху бланки на караитската общност в Цариград (1880)
По места Турция – 80[1]
 Израел – неизвестно
Езикйеванически език,
иврит,
турски език
Религиякараитски юдаизъм
Сродни групироманиоти, евреи

Константинополските караити (на гръцки: Καραΐτες Κωνσταντινουπόλεως) или гръко-караити са част от етническа общност караити със специфично историческо развитие и различно културно, езиково и литературно наследство, произтичащи от пребиваването им в столицата на Източната Римска империя. Има много общи черти между общността и евреите-равинисти романиоти.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Караитите живеят в Константинопол (днешен Истанбул) повече от хиляда години. Съществуват и по-малки селища в околностите на Константинопол, като караитите от Адрианопол, които произхождат от константинополската общност.[3] Те имат близки отношения и ежедневни взаимодействия с гръкоговорящите византийски християни и романиотските евреи, но развиват свой собствен уникален караео-гръцки диалект на йеванския език, който вече не се ползва.[4] Караитът Елиас Афеда Беги състава речник на еврейската Библия с еврейски думи, преведени на гръцки.[5] Известни са и други произведения на гръко-караитската литература.[6]

Входът на стара караитска синагога в Истанбул

Език[редактиране | редактиране на кода]

Доскоро истанбулските караити говорят йеванически език. Техният иврит има някои специални черти, които ги свързват с тиберийския иврит на тиберийските масорети.[7]

Влияние върху караитския юдаизъм[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки малкия размер на тази общност, константинополските караити са имали голямо влияние върху караитския юдаизъм чрез своята литературна продукция. Общностите на Константинопол и Адрианопол дават видни личности за караитското движение като Калеб Афендополо, Илия Башиази, Аарон бен Йосиф от Константинопол, Аарон бен Елия, Юда Хадаси, Мойсей Беги, Юда Гибор, Илия Йерушалми и други.[8][9] Тези автори са създали теологични, литургични и философски произведения, които са били значими за развитието на по-широкия караитски юдаизъм. Книгата на Аарон бен Йосиф от Константинопол "Книга с молитви и химни" (Seder Tefillot) е приета от повечето караитски конгрегации като стандартен молитвеник, за което той е наречен „ха-Кадош“ (светецът).

Произход на кримските караити[редактиране | редактиране на кода]

Кримските караити са вероятни потомци на караитски търговци, мигрирали в Крим от Византийската империя. Миграция на караити от Константинопол към Крим е документирана след пожар в еврейския квартал на Константинопол през 1203 г.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Istanbul Karaylari". Istanbul Enstitüsü Dergisi. 3: 97–102. 1957.
  2. Bowman, S. The Jews of Byzantium 1204-1453. Tuscaloosa, Alabama: University of Alabama Press, 1985.
  3. Ankori, Z. Karaites in Byzantium the formative years, 970-1100, New York 1959
  4. Wexler, P. Jewish and Non-Jewish Creators of "Jewish" Languages, p. 17. 2006
  5. Danon, A. 1914. Meirath 'Enaim. Version en neo-grec et en caracteres hebraiques du caraite Afeda Beghi. Journal Asiatique 4:5-65.
  6. Danon, A. 1912. Notice sur la littérature gréco-caraïte. Revue des Études Juives 127: 147-151.
  7. Harviainen, T. The Karaite community in Istanbul and their Hebrew, pp. 355–356. and Three Hebrew Primers, p. 113. Oslo, 1997.
  8. Frank, D. . “Karaite Exegetical and Halakhic Literature in Byzantium and Turkey,” In Karaite Judaism, ed. Meira Polliack (Leiden: Brill, 2003), pp. 529–558
  9. Astren, F. Karaite Judaism and Historical Understanding, p. 123-ff., 2004
  10. Tsoffar 2006 and Tütüncü et al. 1998
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Constantinopolitan Karaites в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​