Направо към съдържанието

Константин Атанасов (Държавна сигурност)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Атанасов
български офицер от Държавна сигурност
Роден
3 юни 1922 г. (102 г.)
ПартияБългарска комунистическа партия
Народен представител в:
IX НС   

Константин (Дичо) Иванов Атанасов е български офицер от Държавна сигурност (генерал-майор), функционер на Българската комунистическа партия (БКП) и дипломат.

Константин Атанасов е роден на 3 юни 1922 г. в Николаевка, Варненско. От 1936 г. е член на Работническия младежки съюз (РМС), а от 1941 г. и на БКП.[1] Деец на РМС и Българския общ народен студентски съюз. През 1943 г. е арестуван и осъден[1] на 15 години затвор. Освободен е след Деветосептемврийския преврат през 1944 г.

Започва работа като инструктор и завеждащ сектор в Областния комитет на БКП във Варна. През 1947 г. е назначен за инструктор в ЦК на БКП, а по-късно е завеждащ отдел „Кадри“ при ЦК на БКП.

През 1951 година започва работа в разузнавателния отдел на Държавна сигурност и веднага е изпратен под дипломатическо прикритие на работа в Белград.[1] Към 1954 г. вече е заместник-началник на Първо управление.[2] През 1959 – 1962 година е резидент на разузнаването за Турция със седалище в Истанбул, а през 1964 година оглавява разузнавателното управление.[1] През май 1967 година е уволнен заедно с други ръководители от управлението, тъй като не успяват да дадат никакви предварителни разузнавателни данни за военния преврат в Гърция през април.[1] Според някои източници за уволнението му допринасят и разногласия по кадрови въпроси със заместник-председателя на Държавна сигурност Мирчо Спасов.[1]

След уволнението му от Държавна сигурност Константин Атанасов работи в апарата на Централния комитет на БКП, където в периода 1969 – 1973 г. е заместник-завеждащ Отдел „Международни връзки“. През 1973 г. е назначен за заместник-посланик на България в Съветския съюз с ранг на посланик.[3] Между 1977 и 1983 г. е посланик на България във Франция.[1] От 1983 г. е първи заместник-завеждащ отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП. От 1976 до 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1990 г. е член на ЦК на БКП. Награждаван е с орден „Георги Димитров“.

  1. а б в г д е ж Методиев, Момчил. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0. с. 79 – 80.
  2. Протокол № 320 от 14 септември 1954, с.11
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 257