Константин Гладичев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Гладичев
български офицер
Роден
Починал
14 януари 1924 г. (59 г.)

Учил вНационален военен университет
Награди„Свети Александър“
Военен орден „За храброст“
„За заслуга“
За военна заслуга

Константин Христов Гладичев е български офицер, полковник, участник Сръбско-българската (1885), командир на 1-ва дружина от 39 пехотен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 36 пехотен козлодуйски полк (1915 – 1917) и на 3-та бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия (1917 – 1918) през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Гладичев е роден на 15 септември 1864 г. в Аджар, Пловдивско. На 20 октомври 1885 постъпва на военна служба. Взема участие в Сръбско-българската война (1885) в състава на Ученическия легион, през 1886 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище и достига до звание юнкер. Завършва на 27 април 1887 г. в 8 випуск 61-ви по успех, произведен е в чин подпоручик и е зачислен в 9 пехотен пловдивски полк.[1] На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1894 в чин капитан. През 1900 г. е адютант в 1-ва бригада на 2-ра пехотна тракийска дивизия. През 1906 г. е произведен в чин майор, а от 1909 г. е командир на дружина от 28 стремски полк. През 1911 г. е произведен в чин подполковник,

Подполковник Гладичев взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на 1-ва дружина от 39 пехотен полк. На 14 февруари 1915 г. е произведен в чин полковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Гладичев командва първо 36 пехотен козлодуйски полк (1915 – 1917), след което 3-та бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. През 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас[2], през 1918 г. с Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата[3], през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден със същия орден[4], а съгласно заповед № 464 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас[5].

През 1919 г. е уволнен от служба. Умира на 14 януари 1924 г. Полковник Константин Гладичев е женен и има 1 дете.

По време на военната си кариера е началник на 9-о полково военно окръжие.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, приложение 4
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 120 – 121
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 91
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 221 – 222
  5. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 35 – 36

Източници[редактиране | редактиране на кода]