Константин Гладичев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Гладичев
български офицер
Роден
Починал
14 януари 1924 г. (59 г.)

Константин Христов Гладичев е български офицер, полковник, участник Сръбско-българската (1885), командир на 1-ва дружина от 39 пехотен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 36 пехотен козлодуйски полк (1915 – 1917) и на 3-та бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия (1917 – 1918) през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Гладичев е роден на 15 септември 1864 г. в Аджар, Пловдивско. На 20 октомври 1885 постъпва на военна служба. Взема участие в Сръбско-българската война (1885) в състава на Ученическия легион, през 1886 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище и достига до звание юнкер. Завършва на 27 април 1887 г. в 8 випуск 61-ви по успех, произведен е в чин подпоручик и е зачислен в 9 пехотен пловдивски полк.[1] На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1894 в чин капитан. През 1900 г. е адютант в 1-ва бригада на 2-ра пехотна тракийска дивизия. През 1906 г. е произведен в чин майор, а от 1909 г. е командир на дружина от 28 стремски полк. През 1911 г. е произведен в чин подполковник,

Подполковник Гладичев взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на 1-ва дружина от 39 пехотен полк. На 14 февруари 1915 г. е произведен в чин полковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Гладичев командва първо 36 пехотен козлодуйски полк (1915 – 1917), след което 3-та бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. През 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас[2], през 1918 г. с Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата[3], през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден със същия орден[4], а съгласно заповед № 464 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас[5].

През 1919 г. е уволнен от служба. Умира на 14 януари 1924 г. Полковник Константин Гладичев е женен и има 1 дете.

По време на военната си кариера е началник на 9-о полково военно окръжие.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, приложение 4
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 120 – 121
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 91
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 221 – 222
  5. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 35 – 36

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България