Константин Дука (братовчед на Михаил VII)
| Константин Дука Κωνσταντίνος Δούκας | |
|---|---|
| византийски военачалник, протостратор | |
| Роден |
около 1050 г.
|
| Починал | между 1075 г. и 1076 г.
|
| Семейство | |
| Род | Дука |
| Баща | Йоан Дука |
| Майка | Ирина Пегонитиса |
| Братя/сестри | Андроник Дука |
Константин Дука (на гръцки: Κωνσταντίνος Δούκας; ок. 1050 – 1075/1076 г.) е византийски военачалник и държавник, протостратор и протопроедър – племенник на император Константин X Дука и първи братовчед на император Михаил VII Дука.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Константин Дука е по-малкият син на кесаря Йоан Дука – брат на император Константин X, и на Ирина Пегонитиса.[1] Роден е преди 1050 г. Според изворите Константин е бил кръстен в чест на царстващия си чичо, но вероятно тази информация е погрешна, тъй като е бил роден много преди възцаряването на Константин X през 1059 г.[1] Константин Дука е по-малък брат на протовестиарий Андроник Дука, което го прави и чичо на византийската императрица Ирина Дукина.
Също като по-големия си брат Андроник и Константин Дука е носил сенаторското достойнство протопроедър.[1]
Заедно с други членове на семейство Дука Константин взема дейно участие в дворцовия преврат от октомври 1071 г., който отстранил от власт императрица Евдокия Макремволитиса. На него му е поверено ръководството на първия поход срещу император Роман IV Диоген. Противно на очакванията бившият император бил освободен от турците и успял да събере разнородна войска, начело на която започнал похода си на запад към Константинопол. Когато Роман IV достигнал и превзел Докея, в която установил лагера си, Контантин Дука получава заповед да излезе с войски, за да спре по-нататъшното настъпление на Роман IV. В столицата Константин Дука събира малка войска, с кояото се прехвърля в Мала Азия, където успява да набере основните си сили. Константин Дука получава и важно преимущество – към него се присъединил и опитният франкски командир Криспин, който преди това бил низвергнат и заточен от император Роман IV, но получил опрощение от семейство Дука, с коеото е спечелен на старната на новата власт в Константинопол. От друга страна, Роман IV също разчитал основно на франките в редиците си. На негова страна се сражавал и Теодор Алят, негов стар и опитен другар в битките. Войските на Константин Дука достигат Докея, но първото стълкновение между двете войски завършва безрезултатно и за двете страни. Роман IV поверява отбраната на Алят, който се опитва да отблъсне следващата атака, но малко след началото на сражението франките в редиците му дезертирали и преминали на страната на сродника си Криспин. Останалите сили на Алят били разбити, а самият той е заловен и ослепен. Разочарован, Роман IV се оттеглил в родната Кападокия, където се укрепил в крепостта Тиропойон. Там към него се присъединили и нови подкрепления начело с Хататурий. По повод на настъпвщата зима обаче Константин Дука е отзован в Константинопол, а ръководството на следващата експедиция е поверено на брат му Андроник.[2]
През 1073 г. Константин Дука е назначен за протостратор. След като баща му и брат му Андроник са изпратени във Витиния, Константин остава в Константинопол, близо до император Михаил VII Дука, с надеждата да отдалечи братовчед си от влиянието на Никифорица. Скоро след това, вероятно през есента на 1074 г., протостраторът Константин Дука трябвало да оглави нова експедиция срещу норманите на Русел дьо Байол, чиито сили успели преди това да нанесат съкрушително поражение на ромейските войски, предвождани от кесаря Йоан и сина му Андроник Дука, които били пленени от нораните. В нощта преди похода обаче Константин Дука е обхванат от силни болки и въпреки усилията на лекарите, издъхва рано на следващата утрин.[3]
Протостратор Константин Дука е бил женен и е имал поне един син, чието име не е известно.[3] Според гръцкия изследовател Константинос Варзос той се е наричал Йоан и е бил женен за племенница на император Алексий I Комнин, дъщеря на севастократора Исак Комнин и Ирина Аланска.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Polemis 1968, с. 59.
- ↑ Polemis 1968, с. 59 – 60.
- ↑ а б Polemis 1968, с. 60.
- ↑ Varzos 1984, с. 145.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Polemis, Demetrios I. The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London, Athlone Press, 1968.
- ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, A. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784634, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401112856/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a1.pdf