Константин Кехайов (Бунархисар)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Кехайов.
| Константин Кехайов | |
| български революционер от Бунархисар | |
| Роден |
1860 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Георги Кехайов |
Константин Димитров Кехайов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Кехайов е роден в 1860 година[2] в град Бунархисар, тогава в Османската империя.[3] Брат е на Георги Кехайов, също деец на ВМОРО.[4] Присъединява се към ВМОРО още в 1899 година и работи като легален деец. През юни 1900 година при избухването на Керемидчиоглувата афера, обхванала целия Бунархисарски революционен район, Кехайов е принуден да стане нелегален и специалния съд в Одрин го осъжда на доживотен затвор. През април 1903 година влиза в четата на Георги Кондолов в Малкотърновския революционен район и взима участие в конгреса на Петрова нива, където се определя датата за обявяване на въстание. От конгреса е зачислен за четник в четата на велишкия войвода Стоян Петров, с когото действа през Илинденско-Преображенското въстание в Лозенградския революционен район. Взима участие при нападението на гарнизона в село Инджекьой, при което разрушават казармата и разпръсват войниците, като османците дават много жертви, а българите един човек. През октомври 1903 година при прегрупирането на въстаническите отряди е зачислен в четата на Иван Варналиев, с когото взима участие при нападението на Мусакьойския пограничен пост и след това в сражението с войска в местността Папката при село Кладира, където четата взима доста трофеи.[1]
След въстанието Кехайов емигрира в Свободна България заедно с цялото си семейство. Всичкия му имот в Бунархисар е конфискуван.[1]
На 1 април 1943 година, като жител на село Горни Близнак, Варненско, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 259.
- ↑ Към 1 април 1943 година е на 83 години.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 75.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 75.
