Костадин Машаров
| Костадин Машаров | |
| български общественик | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
Константин (Костадин) Зафиров Машаров (изписване до 1945 година: Константинъ Машаровъ) е български учител, фолклорист, администратор и общественик, деец на Съюза на македонските емигрантски организации
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Костадин Машаров е роден в град Скопие, тогава в Османската империя, в семейството на българския възрожденец Зафир Машаров, което произхожда от Тетово. Брат му Тома Машаров е терорист от ВМОРО.[1]
Костадин Машаров се установява в свободна България и работи като учител в Самоков към 1897 година.[2] Събира народни умотворения от този край.[3] През Първата световна война е окръжен управител в Тетово.[4][5]
Делегат е от Скопското благотворително братство на Учредителния събор на македонските бежански братства от края на 1918 година.[6] През януари 1923 година участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[7]
Синът му Светослав (Славчо) Машаров е български офицер,[8] завършил с 32-ри Царски випуск Военното училище в София. Останал инвалид, с една ръка, от Първата световна война. След загубите на България във войните за национално обединение и последвалата демобилизацията е деец на военната организация на Българска комунистическа партия.[9]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Костадин Машаров | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| Зафир Машаров | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| Костадин Машаров | Тома Машаров (1881 – ?) | Иван Машаров (1880 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||
| Светослав Машаров | |||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 270.
- ↑ Държавен вѣстник (221). 1897. с. 5.
- ↑ Сборник за народни умотворения, наука и книжнина (22-23). Държавна печатница, 1907.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 64.
- ↑ Арнаудов, Михаил. Очерци по българския фолклор, Том 2. София, Български писател, 1969. с. 525.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 396; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 266-267
- ↑ ЦДА, ф. 3 б, оп. 1, а. е. 38, л. 33 – 39, 51 – 52.
