Красимир Дамянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Красимир Дамянов
български писател
Роден
25 март 1948 година
Починал
11 януари 2015 година (66 г.)

НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учил вУниверситет по архитектура, строителство и геодезия
Литература
Жанровероман, разказ
Известни творби„Дяволски нокът“ (1985)
„Дневникът на една пеперуда“ (2008)
Семейство
СъпругаСаша Дамянова[1]
ДецаРадой, Дима[1]

Красимир Радоев Дамянов е български писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 март 1948 г. в София. Като студент заминава за Хавана, където учи в продължение на една година. Завършва строително инженерство в Инженерно-строителния институт (ИСИ) (1974), работи на строежа на Аспаруховия мост във Варна, в Националния институт за паметниците на културата.[2]

Не е запомнено, нито отбелязано някъде негово забележително постижение като инженер конструктор, но следва да се спомене подмяната на дървения гредо-подпорен скелет на Ламартиновата къща в Пловдив изцяло със стоманени профили вместо бетон поради малката дебелина на стените.[3]

Първият му сборник с разкази, „Защо няма бог“, излиза през 1981 г. Известно време живее на свободна практика във Варна, след това работи като редактор в издателство „Български писател“. С втората си книга, „Дяволски нокът“ (1985), става член на Съюза на българските писатели, чийто днешен председател иска изключването му три години по-късно.[2]

Поканен от Валери Петров и Христо Ганев, Дамянов започва работа в Студия за игрални филми – като редактор и главен редактор на „Колектив 64“, но през 1989 г. е принуден да напусне за „намеса в творческите планове на колектив 64“ и „налагане на продуцентски принципи и материална отговорност“ – обвинения, които скоро ще бъдат отправени към повечето от работещите в областта на изкуство в държавния сектор.[2]

Последната му книга е „Приказки за злояди деца“ (1989), след която задълго изчезва от литературната сцена. Става шофьор на такси и емигрира в Испания. От 1990 г. живее в Мадрид, реставрира стари сгради, а от 2006 г. е стопанин и уредник на културния клуб-хотел „Артхостал“ в Барселона. Умира на 11 януари 2015 г. в Барселона.[2][4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Защо няма бог“ (разкази). 1981.
  • „Дяволски нокът“ (разкази и новели). Варна: Георги Бакалов, 1985, 119 с.
  • „Приказки за злояди деца“. Художник Кирил Мавров. София: Български писател, 1989, 128 с. [5]
    „Приказки за злояди деца“ (преработено издание). Художник Дима Дамянова. София: Сиела, 2012, 151 с. ISBN 978-954-28-0994-4
  • „Дневникът на една пеперуда“ (роман). София: Факел Експрес, 2008, 444 с. ISBN 978-954-9772-59-3 [6]
  • „Къщата на обесения“ (разкази). Художник Дима Дамянова. София: Факел Експрес, 2009, 192 с. ISBN 978-954-9772-66-1 [7]
  • „Студентът по хармония. Балада за Виктор Пасков“ (роман). София: Сиела, 2012, 280 с. ISBN 978-954-28-1230-2 [8][9][10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Откъси от произведения
Интервюта
За него
Видео