Културно заглушаване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антиконсуматорство
Идеи и теории
Обществото на спектакъла · Културно заглушаване · Престъпления на корпорациите · Пристрастието на медиите · Ден без покупка · Алтернативна култура · Доброволно скромно съществуване · Направи си сам · Микрогенерация · Автономна сграда · Културна съзидателност · Стоков фетишизъм · Културно надмощие · Показно потребление · Етично потребление
Социални движения
Анархо-комунизъм · Алтерглобализъм · Антиглобализъм · Движение за защита на околната среда · Антииндивидуализъм · Ситуационизъм · Постмодернизъм · Еволюционен примитивизъм · Дада фашизъм · Посткосмичен фундаментализъм · Хиперстатизъм
Свързани творби
Битка за Сиатъл · Фермата на животните · Капитализъм: Любовна история · Корпорацията · 1984 · Боен клуб · Излишък: принудени да бъдем консуматори · Печалбата над грижата за хората: неолиберализъм и световен ред
Хора и организации
Адбъстърс · Безплатна преработка · Ралф Нейдър · Зелена партия · Джон Зерзан · Ноам Чомски · Рон Инглиш · Наоми Клайн · Торстайн Веблен · Ги Дебор · Майкъл Мор · Мипел Фуко · АрТиМарк · Йес Мен · Вандана Шива
Свързани теми
Реклама · Капитализъм · Икономика · Левичарство · Социално движение

Културно заглушаване (на английски: culture jamming - заглушаване, засечка) е тактика, използвана от различни социални движения, която цели да подрине и разруши основните механизми на масовите реклами и културата, налагана от големите корпорации. С тези си действия привържениците на културното заглушаване се надяват да видят промяна в поведението на хората и заемане на активни политически позиции. Според тях катализаторите на всяка социална промяна са шокът, срамът, гневът и страхът на потребителите.

Същност[редактиране | edit source]

В наши дни културното заглушаване е свързано преди всичко с електронните медии като емблематични за начина на живот, бита и културата на XXI век. Понякога приема формата на игра с комуникативните възможности на медиите - колаж от разнородни фрагменти: новинарски съобщения, документи, музика, изообразително изкуство, цитати от спектакли, поезия, художествена проза, реклами, компютърна анимация – всичко, което може да се използва като средство за общуване и достигане на посланието до потребителите.

Културното заглушаване е форма на масова комуникация и образно казано „словестно-акустичен еквивалент на мустаци върху портрета на Мона Лиза“. То старателно се опитва да надрасне недостатъците на масовата култура, мода и изкуство като слага на преден план вкусът, мярката и естетическият усет.

История[редактиране | edit source]

Първоначалните опити за практикуване на джемирането се осъществяват още през времето на 1960-те години. Идейни вдъхновители са артисти като Джоуи Скегс и Анди Уорхол.

Едва по-късно, през 1984 г., за пръв път се лансира понятието „културно джемиране“ от американската техно-юпи-рок група Negativeland, която на свой ред се свързва с авангардната театрална група Firesign Theater. Оттогава джемирането претърпява пълна промяна. В действителност културното джемиране получава по-широко разпространение посредством американския журналист Марк Дери: “културното заглушаване” (на английски: Culture jamming), термин, който популяризирах чрез статии в „Ню Йорк Таймс” и „Адбъстърс”, възможно най-точно се определя като медийно хакерство, информационна борба, натрапчиво изкуство и партизанска семиотика, събрани в едно. Рекламни бандити, пиратски телевизии и радио предавания, измамни медии, и други местни изопачаващи медии, които се натрапват на досадниците, инвестиционни реклами, информационен бюлетин, и други медийни продукти с подривни значения са всички културни заглушители.” През 21 век то триумфира в качеството си на неизменен диагностик на медийното развитие. В нишата на новия, еволюирал джеминг, се прокрадва идеята за понятието „факшън“ т.е. комбинация между информация за реални факти и тяхната хипотетична проекция в художествена измислица.

Културен тероризъм[редактиране | edit source]

Вкусът, като компонент на джемирането, е много хлъзгав проблем, особено в условия на засилен натиск от страна на масовата култура, в резултат, не рядко той се превръща в т.нар. „културен тероризъм“ — сблъсъкът на представата за добрата и лошата масова култура, от една страна, и високата и свръхвисоката, претенциозна елитарна култура, от друга.

Мистификация[редактиране | edit source]

Своеобразни примери за мистификация са някои рекламни съобщения, понякога носещи сензационен привкус, които не се градят на истина и факти, целящи да подведат аудиторията, парализирайки я чрез „информационна невроза“ т.е. параноичен страх от липса на актуален, адекватен информационен поток.

От гледна точка на етиката, никой джемист не обяснява, не проповядва, не апелира, използвайки пропагандни техники. Единствената му мисия е да разкрива действащите механизми, чрез явната им демонстрация.

Източници[редактиране | edit source]

  • "Лятна школа по Пъблик рилейшънс 2002", изд. "НБУ"
  • Culture-jamming