Куно Ребер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Куно Ребер
Kuno Raeber
Роден 20 май 1922 г.
Починал 28 януари 1992 г. (69 г.)
Професия писател, преводач
Националност Флаг на Швейцария Швейцария
Жанр роман, разказ, есе, стихотворение, драма, пътепис
Награди Награда на Швейцарска Фондация „Шилер“ (1989)

Куно Ребер (на немски: Kuno Raeber) е швейцарски писател и преводач, автор на романи, разкази, есета, стихотворения, драми и пътеписи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Куно Ребер е роден през 1922 г. в градчето Клингнау, кантон Ааргау. Израства в Люцерн. Следва философия, история и литературознание в университетите на Цюрих, Женева, Париж и Базел. През 1950 г. завършва с докторат.

Първоначално е много религиозен и за кратко става послушник в йезуитски манастир, но скоро изгубва християнската си вяра и се отдава усърдно на изучаването на стари митове.

От 1951 до 1952 г. е директор на Швейцарското училище в Рим. След това преподава в Колеж Лайбниц в Тюбинген и в Европейски колеж в Хамбург.

От 1958 г. работи като писател на свободна практика. Член е на Група 47, прекарва дълго време в САЩ и през 1987 г. е приет за член на ПЕН-клуба.

Ребер живее в Мюнхен, пребивава известно време в Рим и умира през 1992 г. от СПИН при посещение в Базел.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Отначало Куно Ребер се посвещава на поезията. Ранните му стихотворения са повлияни от автори като Хьолдерлин, Рилке и Георге.

По-късното му литературно творчество е белязано от религия и ранна история. В своите разкази, чието действие се развива в съвременността, Ребер – подобно на Хорхе Луис Борхес – вплита религиозни, митични и отминали исторически светове. При него мит и религия се проникват взаимно и се смесват.

Много често може да се разпознае отношението му към древния Рим. Писателят се чувства в този град у дома си, тук не само протича действието на много от романите му, тук той взима интервюта от Макс Фриш, Уве Йонзон и от приятелката си Ингеборг Бахман[1], която го окуражава за езиковите му експерименти.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Studien zur Geschichtsbibel Sebastian Francks, 1952 (= Diss. Univ. Basel)
  • Die verwandelten Schiffe, Gedichte, 1957
  • Gedichte, 1960
  • Die Lügner sind ehrlich, Roman, 1960
  • Calabria, Reiseskizzen, 1961
  • Die Bekehrung Salvador Dalís, Radio-Essay, 1961
  • Flussufer, Gedichte, 1963
  • Der Brand. Eine vulkanische Katastrophe, Hörspiel, 1965
  • Missverständnisse, 33 Kapitel, 1968
  • Alexius unter der Treppe oder Geständnisse vor einer Katze, Roman, 1973
  • Das Ei, Roman, 1981
  • Reduktionen, Gedichte, 1981
  • Abgewandt zugewandt, Neue Gedichte, 1985
  • Bocksweg. Ein Mysterium in 12 Bildern, 1989
  • Sacco di Roma, Roman, 1989
  • Vor Anker. Ein bürgerliches Trauerspiel in neunzehn Auftritten, 1992
  • Bilder Bilder, 1994
  • Werke in 7 Bänden:
    • Band 1: Lyrik, 2002
      От сънища и думи, изд.: ИК Агрипина, София (2005), прев. Кръстьо Станишев
    • Band 2: Erzählende Prosa, 2003
    • Band 3: Romane und Dramen I, 2002
    • Band 4: Romane und Dramen II, 2004
    • Band 5: Essays und kleine Schriften, 2004
    • Bände 6/7: Aus dem Nachlass, 2010

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kuno Raeber: Begegnungen mit Ingeborg Bachmann In: Das Schönste. Monatszeitschrift für alle Freunde der Schönen Künste München. Jg. 9, Heft 1, Januar 1963, S. 52 – 54

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]