Куно Ребер

Куно Ребер
Kuno Raeber
	Куно Ребер Kuno Raeber
Роден	20 май 1922 г. Клингнау, Ааргау, Швейцария
Починал	28 януари 1992 г. (69 г.) Базел, Швейцария
Професия	писател, преводач
Националност	Швейцария
Жанр	роман, разказ, есе, стихотворение, драма, пътепис
Награди	„Награда на Швейцарска Фондация „Шилер““ (1989)

Куно Ребер (на немски: Kuno Raeber) е швейцарски писател и преводач, автор на романи, разкази, есета, стихотворения, драми и пътеписи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Куно Ребер е роден през 1922 г. в градчето Клингнау, кантон Ааргау. Израства в Люцерн. Следва философия, история и литературознание в университетите на Цюрих, Женева, Париж и Базел. През 1950 г. завършва с докторат.

Първоначално е много религиозен и за кратко става послушник в йезуитски манастир, но скоро изгубва християнската си вяра и се отдава усърдно на изучаването на стари митове.

От 1951 до 1952 г. е директор на Швейцарското училище в Рим. След това преподава в Колеж Лайбниц в Тюбинген и в Европейски колеж в Хамбург.

От 1958 г. работи като писател на свободна практика. Член е на Група 47, прекарва дълго време в САЩ и през 1987 г. е приет за член на ПЕН клуба.

Ребер живее в Мюнхен, пребивава известно време в Рим и умира през 1992 г. от СПИН при посещение в Базел.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Отначало Куно Ребер се посвещава на поезията. Ранните му стихотворения са повлияни от автори като Хьолдерлин, Рилке и Георге.

По-късното му литературно творчество е белязано от религия и ранна история. В своите разкази, чието действие се развива в съвременността, Ребер – подобно на Хорхе Луис Борхес – вплита религиозни, митични и отминали исторически светове. При него мит и религия се проникват взаимно и се смесват.

Много често може да се разпознае отношението му към древния Рим. Писателят се чувства в този град у дома си, тук не само протича действието на много от романите му, тук той взима интервюта от Макс Фриш, Уве Йонзон и от приятелката си Ингеборг Бахман^[1], която го окуражава за езиковите му експерименти.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Studien zur Geschichtsbibel Sebastian Francks, 1952 (= Diss. Univ. Basel)
Die verwandelten Schiffe, Gedichte, 1957
Gedichte, 1960
Die Lügner sind ehrlich, Roman, 1960
Calabria, Reiseskizzen, 1961
Die Bekehrung Salvador Dalís, Radio-Essay, 1961
Flussufer, Gedichte, 1963
Der Brand. Eine vulkanische Katastrophe, Hörspiel, 1965
Missverständnisse, 33 Kapitel, 1968
Alexius unter der Treppe oder Geständnisse vor einer Katze, Roman, 1973
Das Ei, Roman, 1981
Reduktionen, Gedichte, 1981
Abgewandt zugewandt, Neue Gedichte, 1985
Bocksweg. Ein Mysterium in 12 Bildern, 1989
Sacco di Roma, Roman, 1989
Vor Anker. Ein bürgerliches Trauerspiel in neunzehn Auftritten, 1992
Bilder Bilder, 1994
Werke in 7 Bänden:
- Band 1: Lyrik, 2002
  От сънища и думи, изд.: ИК Агрипина, София (2005), прев. Кръстьо Станишев
- Band 2: Erzählende Prosa, 2003
- Band 3: Romane und Dramen I, 2002
- Band 4: Romane und Dramen II, 2004
- Band 5: Essays und kleine Schriften, 2004
- Bände 6/7: Aus dem Nachlass, 2010

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

1967/1968: „Artist in Residence“ am Oberlin College, USA
1969: Ehrengabe der Bayerischen Akademie der Schönen Künste
1973: „Награда Тукан“
1973: Ehrengabe der Stiftung zur Förderung des Schrifttums (München)
1979: Luzerner Literaturpreis
1989: „Награда на Швейцарска Фондация „Шилер““
1991: Kunstpreis der Stadt Luzern

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Kuno Raeber: Begegnungen mit Ingeborg Bachmann In: Das Schönste. Monatszeitschrift für alle Freunde der Schönen Künste München. Jg. 9, Heft 1, Januar 1963, S. 52 – 54

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[1] Kuno Raeber: Begegnungen mit Ingeborg Bachmann In: Das Schönste. Monatszeitschrift für alle Freunde der Schönen Künste München. Jg. 9, Heft 1, Januar 1963, S. 52 – 54

[1]