Къща музей „Неофит Рилски“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Къща музей
„Неофит Рилски“
Museum House of Neofit Rilski.jpg
Входът на къща музей „Неофит Рилски“
Map of Bansko.png
41.835° с. ш. 23.4867° и. д.
Местонахождение в Банско
Местоположение Банско, България
Тематика история
Основан 1981 г.
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 1
Работно време
Лятно работно време 9.00 – 12.00 ч.
14.00 – 17.00 ч.
(почивни дни: няма)
Зимно работно време 9.00 – 12.00 ч.
14.00 – 17.00 ч.
(почивни дни: няма)
Допълнителна информация
Адрес ул. „Пирин“ 17, Банско 2770
Телефон 0749/ 88 272
Къща музей
„Неофит Рилски“
в Общомедия

Бенината къща е възрожденска постройка в град Банско, България. Роден дом е на българския възрожденски книжовник Неофит Рилски (Никола Бенин) и в 1981 година е превърната в музей под името Къща музей „Неофит Рилски“.

Обявена е за архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с национално значение.[1][2][3]

Сградата е построена в XVIII век в центъра на Банско от рода Бенини и като типология принадлежи към разложко-чепинската къща. Представлява двуетажна сграда с приземен и жилищен етаж, а в западната ѝ част е типичното за банската къща укрепено ядро. Разположена е в затворен двор с масивна порта с входове за хора и за впрягове срещу стълбището на къщата. Градежът на укрепеното ядро и ограждащите стени е каменен, а на преградните паянтов – с пълнеж от масиран глинен разтвор. Подовете са дебели талпи с изолация от глина.[3]

На първия етаж на къщата се намират сервизните помещения: кухня с двойна пещ, стаята за съхранение на продуктите и стаята за месене. Има и двуделно скривалище – като в по-голямото помещение име огнище и малък прозорец. През двойна желязна вратичка се влиза в същинското скривалище. Скривалището е било свързано и с укрепената част на жилищния етаж, разположена точно над него, с подвижна дървена стълба, прикрита под колонките, подпиращи първоначално жилищния етаж.[3]

До кухнята се намира подникът – помещението за животни, което днес е изрисувано със стенопис, отразяващ родословното дърво на Неофит Рилски. Автор на стенописа е художникът Тодор Цонев. В средата на стенописа е изобразен Неофит Рилски като малкия Никола, а от двете му страни са родителите му Катерина и поп Петър.

На жилищния етаж има просторен чардак, жилищно помещение (кашчи), месилник (брашненик) и стая.[3]

В 1810 година къщата пострадва от пожар и е възстановена и преустроена, като са построени нови стаи и стопански помещения. Пространството под подпиращите колонки на север е зазидано и така се образува ходник към скривалището. Къщито е запазено с открит декоративен тавански гредоред, долапи, одър, огнище, полици и пезули.[3] В едно от помещенията, приспособено за килийно училище, е преподавал поп Петър, а друго е използвал за своя приемна.[4]

Къщата е многократно преустройвана. В 1981 г. е реставрирана и функционира като музей. Музеят се състои от две части – автентично запазената къща с етнографска експозиция и документална експозиция, излагаща най-ценното от богатото наследство на Неофит Рилски – главно писма, снимки и книжовен материал. Във фонда се съхраняват над 400 документални и веществени материали. Изложени са „Българска граматика“ (1835), недовършеният гръцко-български речник на Неофит Рилски, книги от библиотеката му, препис на „История славянобългарска“ (1882) и други.[2][5]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Държавен вестник, брой 69, 1927 г.
  2. а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 496.
  3. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 84.
  4. Къща музей „Неофит Рилски“, Journeyplaces.com
  5. ((bg))  1. Музей „Неофит Рилски“. // Български туристически съюз.
     Портал „Македония“         Портал „Македония