Къща-музей „Неофит Рилски“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Къща-музей „Неофит Рилски“
Museum House of Neofit Rilski.jpg
Входът на къща музей „Неофит Рилски“
Map of Bansko.png
41.835° с. ш. 23.4867° и. д.
Местонахождение в Банско
Местоположение Банско, България
Тематика история
Основан 1981 г.
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 1
Работно време
Лятно работно време 9.00 – 12.00 ч.
14.00 – 17.00 ч.
(почивни дни: няма)
Зимно работно време 9.00 – 12.00 ч.
14.00 – 17.00 ч.
(почивни дни: няма)
Допълнителна информация
Адрес ул. „Пирин“ 17, Банско 2770
Телефон 0749/ 88 272
Къща-музей „Неофит Рилски“ в Общомедия

Бенината къща е възрожденска постройка в град Банско, България. Роден дом е на българския възрожденски книжовник Неофит Рилски (Никола Бенин) и в 1981 година е превърната в музей под името Къща-музей „Неофит Рилски“.

Обявена е за архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с национално значение.[1][2][3]

Сградата е построена в XVIII век в центъра на Банско от рода Бенини и като типология принадлежи към разложко-чепинската къща. Представлява двуетажна сграда с приземен и жилищен етаж, а в западната ѝ част е типичното за банската къща укрепено ядро. Разположена е в затворен двор с масивна порта с входове за хора и за впрягове срещу стълбището на къщата. Градежът на укрепеното ядро и ограждащите стени е каменен, а на преградните паянтов - с пълнеж от масиран глинен разтвор. Подовете са дебели талпи с изолация от глина.[3]

На първия етаж на къщата се намират сервизните помещения: кухня с двойна пещ, стаята за съхранение на продуктите и стаята за месене. Има и двуделно скривалище - като в по-голямото помещение име огнище и малък прозорец. През двойна желязна вратичка се влиза в същинското скривалище. Скривалището е било свързано и с укрепената част на жилищния етаж, разположена точно над него, с подвижна дървена стълба, прикрита под колонките, подпиращи първоначално жилищния етаж.[3]

До кухнята се намира подникът - помещението за животни, което днес е изрисувано със стенопис, отразяващ родословното дърво на Неофит Рилски. Автор на стенописа е художникът Тодор Цонев. В средата на стенописа е изобразен Неофит Рилски като малкия Никола, а от двете му страни са родителите му Катерина и поп Петър.

На жилищния етаж има просторен чардак, жилищно помещение (кашчи), месилник (брашненик) и стая.[3]

В 1810 година къщата пострадва от пожар и е възстановена и преустроена, като са построени нови стаи и стопански помещения. Пространството под подпиращите колонки на север е зазидано и така се образува ходник към скривалището. Къщито е запазено с открит декоративен тавански гредоред, долапи, одър, огнище, полици и пезули.[3] В едно от помещенията, приспособено за килийно училище, е преподавал поп Петър, а друго е използвал за своя приемна.[4]

Къщата е многократно преустройвана. В 1981 г. е реставрирана и функционира като музей. Музеят се съттои от две части – автентично запазената къща с етнографска експозиция и документална експозиция, излагаща най-ценното от богатото наследство на Неофит Рилски – главно писма, снимки и книжовен материал. Във фонда се съхраняват над 400 документални и веществени материали. Изложени са „Българска граматика“ (1835), недовършеният гръцко-български речник на Неофит Рилски, книги от библиотеката му, препис на „История славянобългарска“ (1882) и други.[2][5]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Държавен вестник, брой 69, 1927 г.
  2. а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 496.
  3. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 84.
  4. Къща-музей „Неофит Рилски“, Journeyplaces.com
  5. ((bg))  1. Музей „Неофит Рилски“. // Български туристически съюз.
     Портал „Македония“         Портал „Македония