Направо към съдържанието

ЛГБТ психология

от Уикипедия, свободната енциклопедия

ЛГБТ психологията е този дял на психологията, който се занимава с теми от ЛГБТ културата като разкриването, изграждането и поддържането на партньорските двойки и семейства при хомосексуалните двойки.

ЛГБТ психологията се обособява като самостоятелно направление в психологията през втората половина на XX век. Дисциплината изследва психичните процеси, емоционалните преживявания и поведенческите модели на хора с различна сексуална ориентация и полова идентичност.[1]

Повратен момент в развитието на дисциплината е решението на Американската психиатрична асоциация от 1973 г. да премахне хомосексуалността от списъка си с психични разстройства. Световната здравна организация следва този подход на 17 май 1990 г., когато 43-тото Световно здравно събрание одобрява МКБ-10, от която хомосексуалността е изключена като диагностична категория.[2]

Централен теоретичен модел в ЛГБТ психологията е концепцията за малцинствен стрес, разработена от психолога Илан Майер.

Моделът описва как принадлежността към стигматизирана социална група генерира хроничен допълнителен стрес, който се наслагва върху обичайните житейски предизвикателства.[3]

На външно ниво малцинственият стрес включва реални преживявания на дискриминация, отхвърляне и насилие. На вътрешно ниво се изразява в очакване на негативни реакции от околните, прикриване на идентичността и усвояване на негативните обществени нагласи спрямо собствената сексуална ориентация.

Изследванията показват значимо по-висок риск от тревожни разстройства, депресия и злоупотреба с вещества сред ЛГБТ хората в сравнение с хетеросексуалните лица. Тези различия се дължат не на самата сексуална ориентация, а на натрупания малцинствен стрес.[4]

Афирмативна терапия

[редактиране | редактиране на кода]

Водещият съвременен подход в психологическата работа с ЛГБТ клиенти е афирмативната терапия.

Тя се основава на принципа, че различната сексуална ориентация и полова идентичност са нормални варианти на човешкото преживяване и не подлежат на лечение или промяна.

Американската психологична асоциация препоръчва афирмативния подход като стандарт за добра практика и категорично осъжда така наречената конверсионна терапия. Работна група на АПА заключава, че опитите за промяна на сексуалната ориентация е малко вероятно да бъдат успешни и крият риск от нанасяне на вреди.[5]