ЛГБТ психология
| Част от серията статии за |
| ЛГБТ |
|---|
| ЛГБТ уики категория |
| Психология |
| Общност |
| Култура |
| Изследвания и дискурси |
| ЛГБТ история |
| Анти-ЛГБТ дискриминация |
| Законодателство |
|
|
ЛГБТ психологията е този дял на психологията, който се занимава с теми от ЛГБТ културата като разкриването, изграждането и поддържането на партньорските двойки и семейства при хомосексуалните двойки.
Предмет и обхват
[редактиране | редактиране на кода]ЛГБТ психологията се обособява като самостоятелно направление в психологията през втората половина на XX век. Дисциплината изследва психичните процеси, емоционалните преживявания и поведенческите модели на хора с различна сексуална ориентация и полова идентичност.[1]
Повратен момент в развитието на дисциплината е решението на Американската психиатрична асоциация от 1973 г. да премахне хомосексуалността от списъка си с психични разстройства. Световната здравна организация следва този подход на 17 май 1990 г., когато 43-тото Световно здравно събрание одобрява МКБ-10, от която хомосексуалността е изключена като диагностична категория.[2]
Малцинствен стрес
[редактиране | редактиране на кода]Централен теоретичен модел в ЛГБТ психологията е концепцията за малцинствен стрес, разработена от психолога Илан Майер.
Моделът описва как принадлежността към стигматизирана социална група генерира хроничен допълнителен стрес, който се наслагва върху обичайните житейски предизвикателства.[3]
На външно ниво малцинственият стрес включва реални преживявания на дискриминация, отхвърляне и насилие. На вътрешно ниво се изразява в очакване на негативни реакции от околните, прикриване на идентичността и усвояване на негативните обществени нагласи спрямо собствената сексуална ориентация.
Изследванията показват значимо по-висок риск от тревожни разстройства, депресия и злоупотреба с вещества сред ЛГБТ хората в сравнение с хетеросексуалните лица. Тези различия се дължат не на самата сексуална ориентация, а на натрупания малцинствен стрес.[4]
Афирмативна терапия
[редактиране | редактиране на кода]Водещият съвременен подход в психологическата работа с ЛГБТ клиенти е афирмативната терапия.
Тя се основава на принципа, че различната сексуална ориентация и полова идентичност са нормални варианти на човешкото преживяване и не подлежат на лечение или промяна.
Американската психологична асоциация препоръчва афирмативния подход като стандарт за добра практика и категорично осъжда така наречената конверсионна терапия. Работна група на АПА заключава, че опитите за промяна на сексуалната ориентация е малко вероятно да бъдат успешни и крият риск от нанасяне на вреди.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ APA Guidelines and Resolutions Related to LGBT Psychology // Американска психологична асоциация, Division 44. Посетен на 22 май 2026.
- ↑ LGBT health sees progress and challenges 15 years after homosexuality ceased being considered a disease // Панамериканска здравна организация/СЗО, 17 май 2015. Посетен на 22 май 2026.
- ↑ Meyer, I. H. Prejudice, social stress, and mental health in lesbian, gay, and bisexual populations: conceptual issues and research evidence // Psychological Bulletin 129 (5). 2003. DOI:10.1037/0033-2909.129.5.674. с. 674 – 697.
- ↑ ЛГБТ психология и малцинствен стрес // PsihologSofia.BG
- ↑ Insufficient evidence that sexual orientation change efforts work, says APA // Американска психологична асоциация, 5 август 2009. Посетен на 22 май 2026.