Битка при Ла Уг
| Битка при Ла Уг | |||
| Деветгодишна война | |||
 Изгарянето на френските кораби | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 29 май – 3 юни 1692 г. | ||
| Място | Ла Уг, Шербур, Франция | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
 | |||
| Битка при Ла Уг в Общомедия | |||
Битката при Ла Уг (на френски: Bataille de la Hougue; на английски: Battles of Barfleur and La Hougue) е най-важното морско сражение от Деветгодишната война, продължило (заедно с битката при нос Барфльор) от 29 май до 3 юни 1692 г.[1]
Един срещу друг се изправят 44 френски линейни кораба, командвани от опитния адмирал дьо Турвил и 88 английски и нидерландски съда, под общата команда на Едуард Ръсел.
Предистория[редактиране | редактиране на кода]
В началото на Деветгодишната война Англия е на страната на Франция, но нейният крал Джеймз ІІ е свален по време на Славната революция. Новият крал Уилям III е решителен противник на Луи XIV и включва Англия в т. нар. Велик съюз, заедно с Нидерландия, Австрия, Бранденбург, Бавария, Испания, Савоя и Швеция.
Славната революция е триумф на протестантството над католицизма, тъй като Джеймз е католик. Той има привърженици в Ирландия и успява да ги вдигне на борба против новата власт, а Луи му оказва помощ във всякакъв смисъл на думата. През 1690 г. Турвил печели победа над англичаните при Бийчи хед и осигурява крехко надмощие на страната си в Ла Манш.[2] Оттук нататък обаче Франция насочва усилията си към сухопътната война, а англичаните и холандците – към морската, така че две години по-късно съотношението на силите е в тяхна полза.
Междувременно силите на Джеймз претърпяват поражение в Ирландия и през 1691 г. въстанието е потушено.[3] Сега във френското командване се заражда идеята за директна инвазия в Англия. На полуостров Котантен са струпани войски под командата на маршал Белфон, при които отива и бившият английски крал. Турвил получава заповеди да им осигури свободата да преминат през Ла Манш. Опитът му да възрази, като посочи малкия брой кораби, е отхвърлен.[4] И така, в края на май 1692 г., той напуска пристанището на Брест и се насочва към полуостров Контантен, където двойно по-голям съюзнически флот го очаква.
Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]
Барфльор[редактиране | редактиране на кода]
На 29 май Турвил достига до нос Барфльор, на североизточния ъгъл на полуостров Контантен и напада съюзниците. Той има информация, че част от английските капитани са симпатизанти на Джеймз и може да минат на негова страна. Това не се случва. Битката започва около 11.00 часа и остава изцяло артилерийска. Въпреки някои опити да се обхване част от френската линия и да се унищожи, падането на мъгла в следобедните часове помага на Турвил да премине без сериозни загуби. Всъщност въпреки че и двете страни понасят поражения по съдовете си, нито един не е изваден от строя или потопен. Турвил навлиза в залива на Сена, последван от противниците си. В тази битка срещу 3142 френски оръдия съюзниците противопоставят 8980 – най-голямата концентрация на артилерийска мощ, която светът е виждал дотогава.[5]
Ла Уг[редактиране | редактиране на кода]
Сутринта на 30 май, когато мъглата се вдига, френската ескадра се оказва разделена на малки групи на голямо разстояние, които съюзниците преследват ожесточено.[6] Три от тези кораби са унищожени край Шербург, включително и флагмана Soleil Royale. Изоставени от екипажите, те са изгорени чрез запалителни лодки (брандери). Най-голямата група се състои от 12 кораба и достига под командата на Турвил до залива Ла Уг, на източния бряг на Контантен. Тяхната съдба не е по-различна. Виждайки, че нямат възможност да се бият с многократно по-силния противник, екипажите слизат на брега и демонтират оръдията. През нощта на 3 срещу 4 юни всички кораби са изгорени. Джеймз от брега наблюдава как надеждите му да си върне трона изчезват.[7]
Последици[редактиране | редактиране на кода]
Все пак загубите на Франция в тази битка не са големи, не по-големи от английските при Бийчи хед.[8] При едни по-енергични действия кризата би могла да бъде преодоляна. Но положението на Луи ХІV не му позволява да инвестира достатъчно в своя флот. Ето защо победата на англичаните при Ла Уг е повратна точка в техния стремеж да контролират моретата. Въпреки че през 1693 г. Турвил отново е в морето със силна ескадра, той никога повече не ще може да застраши нито острова, нито неговото господство по море.[9] В следващите войни (Войната за испанското наследство, Войната за австрийското наследство и Седемгодишната война) французите ще отстъпват значително на своите съперници.
От 1693 г. нататък Луи ХІV разчита на корсарските набези на талантливи моряци като Жан Барт, Клод Форбен и Рене Дюге-Труен. Тяхната смелост и умения го заблуждават за известно време, че може да води успешна морска война без равностоен на англичаните флот, но в крайна сметка става ясно, че това не може да се случи.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Поради разминаването на датите във Франция и Англия с 10 дни авторите дават различни дати: френските посочват 29 май и 3 юни, английските – 19 май и 23 май.
- ↑ Хайнц Нойкирхен, Морската мощ в огледалото на историята, Варна 1985, с. 162
- ↑ Richard Lodge, History of England from the Restoration to the Death of William III (1660 – 1702), London 1910, pp. 355 – 359
- ↑ Заповедта включва израза „...ако се натъкнете на неприятеля, незабавно го нападнете и унищожете, колкото и силен да е той.“ За операцията са предвидени 70 линейни кораба, но 13, които трябва да пристигнат от Тулон, са задържани от насрещни ветрове, други 13 се оказват негодни за плаване поради недостиг на оръдия и екипаж, виж Нойкирхен, с. 163 – 164
- ↑ Dictionnaire de l'histoire de France, sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 441
- ↑ David Eggenberger, A dictionary of battles, New York 1967, p. 229
- ↑ Такъв е сполучливият израз на Ричард Лодж, виж Lodge, op cit., p. 378
- ↑ Нойкирхен, с. 164
- ↑ Eggenberger, A dictionary of battles, p. 229