Лена Йохансон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лена Йохансон
Lena Johannson
Лена Йохансон, 2020 г.
Лена Йохансон, 2020 г.
ПсевдонимХана Рийс
Родена2 октомври 1967 г. (56 г.)
Професияписател, журналист
Националност Германия
Активен период2007 -
Жанристорически роман, биография, драма, трилър, криминален роман
Уебсайтwww.lena-johannson.de
Лена Йохансон в Общомедия

Лена Йохансон (на немски: Lena Johannson) е германска журналистка и писателка на произведения в жанра исторически роман, социална драма, криминален роман, пътепис и романизирана биография. Писала е и трилър под псевдонима Хана Рийс (Hanna Riis).[1][2][3]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Лена Йохансон е родена на 2 октомври 1967 г. в Райнбек, Шлезвиг-Холщайн, Германия. След завършване на гимназията чиракува като продавач на книги в Бад Олдесло. После започва обучение в училище по актьорско майсторство и работи като стажант и асистент-режисьор в театър „Безгрижно“ (Ohnsorg) в Хамбург. После работи за туристическа компания и заминава за две години в чужбина в Швейцария, Тунис и Шри Ланка. След това работи като журналист в областта на туризма, на свободна практика за „Снимка в неделя“ (Bild am Sonntag) и пише по медицински теми.[1][2][3]

Първият ѝ роман, еко-трилърът „Тъмната песен на дълбините“ (Das dunkle Lied der Tiefe), е издаден през 2005 г. под псевдонима Хана Рийс. Главните герои, Сюзън и Том, разследват в различни международни локации необичайна агресия на морските обитатели, мистериозен изследователски институт по морска биология и тайна организация, за която убийството е част от бизнес ѝ.[1]

В следващите години тя се насочва към жанра на историческия роман. Първият от тях, „Марципаненото момиче“, е издаден през 2007 г. В историята, която се развива в Любек през 1870 г., 16-годишната Мари Крьогер наследява сладкарницата на баща си. Тя се надява на от мистериозна рецепта за марципан, която е в нейното семейство от поколения.[1][2]

През 2009 г. освен самостоятелни започва да пише поредици от романи. Първата ѝ поредица „Кехлибар“ започва с романа „Събирачката на кехлибар“. Той отново се развива в Любек през 1806 г. и когато семейството на Фемке, винопроизведители, изпада във финансови затруднения поради заплахата от войските на Наполеон, талантът ѝ да събира кехлибар край Балтийско море и да прави шедьоври осигурява оцеляването им. Във втория роман, „Кехлибарената лечителка“ историята се пренася в началото на 19-ти век, а Йохана, останала като малка сираче, трябва да чиракува като резбарка на кехлибар, а съдбата ѝ е свързана с мистериозния кехлибарен медальон останал от майка ѝ.[1][2]

Авторка е и на криминалните романи „Голяма риба“ (2013) и „Убийство в Дорнбуш“ (2015) от поредицата „Комисар Кони Лоренц“. В първия роман комисар Кони Лоренц е нова в полицейския участък, когато трупът на данъчния ревизор Робърт Уелцер е намерен на спокойния остров Хидензе. Тя започва разследване, което я води до остров Рюген, а скоро и неговата приятелка е нападната. Във втория роман комисарката разследва убийството на известна писателка, за която се оказва, че има много врагове.[1]

През 2019 г. е публикуван биографичния ѝ роман „Художничката на северната светлина“, от съвместната поредица от бестселъри „Смели жени между изкуството и любовта“. Историята е за живота на Сигне Мунк (1884 – 1945), внучка на художника и графика Едвард Мунк, която след развода си се посвещава на рисуването и взема уроци от сина на Пол Гоген. Но след завладяването на Норвегия от нацистите се включва в Съпротивата, което я изпраща в наказателен лагер и разбива здравето ѝ.[1]

Тя е член на Асоциацията на авторите на немскоезична криминална литература.[2]

Лена Йохансон живее със семейството си в Любек край Балтийско море.[1][2]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Das Marzipanmädchen (2007)[1][2][3]
  • Dünenmond: Ein Sommer an der Ostsee (2009)
  • Rügensommer (2011)
  • Die Braut des Pelzhändlers (2011)
  • Die unsichtbare Handschrift (2012)
  • Himmel über der Hallig (2012)
  • Der Sommer auf Usedom (2013)
  • Die Ärztin von Rügen (2013)
  • Haus der Schuld (2014)
  • Die Inselbahn – ein Sommer auf Sylt (2014)
  • Strandzauber (2015)
  • Liebesquartett auf Usedom (2016)
  • Blutwasser (2017)
  • Die Hallig Ärztin (2017)
  • Sommernächte und Lavendelküsse (2017)

Поредица „Кехлибар“ (Bernstein)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Die Bernsteinsammlerin (2009)[1]
  2. Die Bernsteinheilerin (2010)

Поредица „Комисар Кони Лоренц“ (Kommissarin Conny Lorenz)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Große Fische (2013)[1]
  2. Mord auf dem Dornbusch (2015)

Поредица „Облепиха“ (Sanddorn)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sanddornsommer (2016)[1]
  2. Villa Sanddorn: Ein Rügen-Roman (2018)
  3. Sanddorninsel (2019)
  4. Sanddornzauber (2022)

Поредица „Историята на една шоколадова династия“ (Die Geschichte einer Schokoladen-Dynastie)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Die Villa an der Elbchaussee (2018)[1]
  2. Jahre an der Elbchaussee (2019)
  3. Töchter der Elbchaussee (2020)

Поредица „Жените от Юнгфернстиг“ (Die Frauen vom Jungfernstieg)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gerdas Entscheidung (2021)[1]
  2. Antonia’s hoop (2021)
  3. Irmas Geheimnis (2021)

Поредица „Сага за Кийлския канал“ (Nord-Ostsee-Saga)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Zwischen den Meeren (2022)[1]
  2. Nach den Gezeiten (2023)
  3. Im Jahr der Flut (2023)

Участие в общи серии с други писатели[редактиране | редактиране на кода]

Поредица „Смели жени между изкуството и любовта“ (Mutige Frauen zwischen Kunst und Liebe)[редактиране | редактиране на кода]

10. Die Malerin des Nordlichts (2019) – за Сидне Мунк[1]
Художничката на северната светлина, изд.: „Емас“, София (2021), прев. Величка Стефанова
от поредицата има още 19 романа от различни автори – Ан Жирар, Мишел Марли, Глория Голдрайх, Анабел Абс, Мери Бесон, Каролине Бернард, Валери Трирвайлер, Софи Бенедикт, Хайди Рен, и др.

Като Хана Рийс[редактиране | редактиране на кода]

  • Das dunkle Lied der Tiefe (2005)[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lena Johannson в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​