Лили Хайду

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лили Хайду
Hajdu Lilly
унгарски психоаналитик
Родена
Починала
27 май 1960 г. (68 г.)

Националност  Унгария
Учил в Будапещенски университет
Научна дейност
Област Психология
Учила при Вилма Ковач, Шандор Ференци

Лили Хайду (на унгарски: Hajdu Lilly) е унгарски психоаналитик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1891 година в Австро-Унгария, в семейството на еврейския търговец Михай Хайду. Започва да учи медицина в през 1909 и влиза в кръга „Галилей“. През 1914 г. завършва и започва работа в клиниката на д-р Моравчик. Година по-късно се омъжва за Миклош Гимес и им се раждат син и дъщеря.

През 20-те години Лили Хайду се подлага на обучителна анализа при Вилма Ковач, а също така учи и при Шандор Ференци. През 1933 г. става член на Унгарското психоаналитично общество. През 1938, поради антиеврейски закони, тя не може да преподава психоанализа и за това организира всичко в дома си. През 1944 съпругът ѝ е депортиран от нацистите и умира в концлагер от тиф. Лили се спасява благодарение на шведски паспорти осигурени от шведския посланик Раул Валенберг.

След войната, през 1947 г. тя участва във възстановяването на Унгарската психоаналитична асоциация и е в нейния съвет до закриването ѝ от комунистическата партия през 1949 г. Година по-късно започва работа в Националния институт по неврология и психиатрия, като от 1954 до 1957 г. е негов директор. След Унгарската революция от 1956 г. синът ѝ е съден публично заедно с Имре Наги и е екзекутиран. Лили Хайду отчаяна и обезверена след смъртта на съпруга си и сина си се самоубива през 1960 г. като взима свръхдоза наркотици.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Az organotherapia alkamazása a dementia praecox kezelésében. Gyógyászat 55, 1915
  • Migräne und Konstitution. Jahrbuch der Moravcsik-Klinik 1926, 119 – 133
  • Psychische Veränderungen bei Hirnhautentzündungen im Kindesalter. Therapia 4, 1927, 185 – 187
  • Adatok a skizofrénia analíziséhez [Zur Analyse der Schizophrenie]. In Sigmund Freud, Endre Almásy u. a.: Lélekelemzési tanulmányok [Psychoanalytische Studien]. Budapest 1933, 155 – 167
  • Contributions to the etiology of schizophrenia. Psychoanal Rev 27 (4), 1940, 421 – 438
  • Schizophreniás gondolkozási – és beszédzavarok értelmezése a pavlovi feltételes reflex elmélet utján [Deutung von schizophrenen Gedanken – und Sprachstörungen aufgrund der Pawlowschen Theorie des bedingten Reflexes]. Ideggyógyászat Szemle 8, 1955, 234 – 236
  • Tovabi adatok a schizophreniás gondolkozási és beszédzavarokhoz [Weitere Mitteilungen zu den schizophrenen Gedanken – und Sprachstörungen]. Ideggyógyászat Szemle 9, 1956, 213 – 215

Източници[редактиране | редактиране на кода]