Лимончело

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лимончело
Limoncello.jpg
Вид напитка
Произход  Италия (регион Кампания)
Сервиране студено
Основни съставки лимонена кора, сироп от вода и захар, етилов алкохол
Лимончело в Общомедия

Лимончèло (на италиански: limoncello) е италианска алкохолна напитка, вид сладък ликьор. Той се получава от накисването на лимонови кори и евентуално на други цитрусови плодове в етилов алкохол, който след това се смесва със захарен сироп. Сервира се изстудено след хранене и подпомага храносмилането.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Терминът „лимончело“ идва от умалителното на думата „лимон“ (на итал. limone). Той първоначално се отнася за разнообразие от по-малки по размери лимони[1] (вероятно лайм).[2][3] Терминът вече е използван през 1590 г., както се вижда във Vocabulario De Las Dos Lenguas Toscana y Castellana (1590) на Кристобал Лас Касас.[4] Според речника „Сабатини Колети“ той датира от 14 век.[5]

Подобен на термина „лимончело“ е и терминът „лимончино“ (на итал. limoncino).

Третото издание (1691 г.) на речника на Академия дела Круска съобщава термина „лимончело“ със значение на „цитронена вода“. Терминът всъщност в определен момент поема и значението на „лимонада“, използвана навремето като лекарство.[1] Доктор Франческо Реди (1687 г.), наред с други, вмъква думата „лимончело“ в една от своите рими: „От нашия (временен) дом се излива цитронена вода от Лимончело“.[6]

Използването на думата „лимончело“ за обозначаване на ликьор с вкус на лимон е вероятно сравнително скорошна комбинация, която се утвърждава през 20 век.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на самия ликьор не е точно известна, като се има предвид, че има търговски интереси към напитката и често търговците са склонни да си присвоят бащинството с цел промоция. Първата поява в източници, които споменават лимончелото като ликьор, датира от 20 век.

Според традицията лимончелото е родено в началото на 20 век и бащинството му се оспорва между Соренто, Амалфи, Капри и Сардиния.[7]

Чаша лимончело

Има различни истории за произхода на лимончело. Американският вестник Лос Анджелис Таймс пише, че лимончело-то е изобретен на о-в Сицилия преди около 100 години.[8] Друг американски вестник –Minneapolis Star Tribune, казва, че за първи път е направен на Амалфийското крайбрежие, където няколко села и острови твърдят, че са мястото му на произход.

Индустриалната търговска група „Италианска федерация на производителите износители и вносители на вина, спиртни напитки, спиртни напитки, сиропи, оцети и подобни“ твърди, че то е създадено в началото на 20 век от г-жа Мария Антония Фараче, която живее в малък пансион на Изола Адзура на Амалфийското крайбрежие и се грижи за буйна градина с лимони и портокали. След войната внукът ѝ отваря ресторант, чийто специалитет е лимоновият ликьор, приготвен по стара бабина рецепта. През 1988 г. синът му Масимо Канале на свой ред започва малко занаятчийски производство на лимончело, регистрирайки марката.[9][10]

И в Соренто, и в Амалфи се носят легенди за производството на лимончело. На брега например историята разказва, че богатите семейства на Соренто в началото на 20 век никога не са позволявали на именитите им гости да пропуснат да опитат вкуса на лимончелото, направено по традиционна рецепта. В Амалфи има и такива, които твърдят, че ликьорът има много древен произход, почти свързан с отглеждането на лимони. Някои казват, че лимончело е бил използвано от рибари и фермери сутрин за борба със студа[9] още по време на нашествието на сарацините.[10] Други смятат, че рецептата е родена в манастир (като Гранд Шартрьоз във Франция), за да радва монасите между една молитва и друга.[9] Все пак това са само хипотези.[10]

Приготвяне и характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено за извлека се използва етилов алкохол със сила най-малко 90%, в която се накисват корите (само жълтата част) на десет големи лимона за всеки литър алкохол. Периодът на киснене варира от рецепта до рецепта, но научните изследвания показват, че само 3 дни са достатъчни за извличане на всички ароматни характеристики и различните етерични масла.[11] След това се добавя сиропът, в който пропорциите са приблизително 600 – 700 грама захар на литър вода. След това ликьорът се филтрира и бутилира.

Приготвяне на домашно лимончело

Средно за няколко седмици отлежаване в бутилка (но според някои рецепти продължителността е много по-кратка) течността се превръща в класическия жълт ликьор, особено подходящ за прием като храносмилателно средство след хранене.

Кората с цитрусово жълто, получена от най-добрите елипсовидни, симетрични и средно големи лимони, е основната съставка на лимончелото, съдържаща етерични масла, които придават на ликьора много силен аромат, както и много силен вкус.

Много известно е лимончелото, произведено в Кампания с помощта на „лимона от Соренто“ (femminello) или на „лимона от Амалфийското крайбрежие“ (sfusato amalfitano IGP).[12] Алкохолното съдържание е средно 25%.

Лимончелото се приготвя лесно и в домашни условия на базата на лимонени кори, алкохол, вода и захар.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Annali universali di medicina. Т. 58. Annali Universali delle Scienze e dell'Industria, 1831. с. 37. Посетен на 17 ноември 2021.
  2. Donzelli, Giuseppe. Teatro farmaceutico dogmatico, e spagirico del dottore Giuseppe Donzelli .... с. 19. Посетен на 17 ноември 2021.
  3. Tanara, Vincenzo. L'economia del cittadino in villa. с. 329. Посетен на 17 ноември 2021.
  4. de las Casas, Cristòbal. Vocabulario de las dos lenguas Toscana y Castellana. с. 133. Посетен на 17 ноември 2021.
  5. Limoncello. // Dizionario di Italiano il Sabatini Coletti. Посетен на 17 ноември 2021.
  6. Francesco Redi, Bacco in Toscana. Ditirambo di Francesco Redi accademico della Crusca, con... (1687)
  7. Breve storia del limoncello. // Архивиран от оригинала на 23 февр. 2018.
  8. Charles Perry. Taste of a thousand lemons. // The Los Angeles Times. September 8, 2004. Посетен на 10 April 2012.
  9. а б в Kristin Tillotson. Limoncello Citrus Liqueur Recipe Is Far From Lemonade. // The Minneapolis Star Tribune. July 3, 2008. Посетен на 17 ноември 2021.
  10. а б в Breve storia del Limoncello. // Federazione Italiana Industriali Produttori Esportatori ed Importatori di Vini, Acquaviti, Liquori, Sciroppi, Aceti ed affini. (на италиански)
  11. Raffaele Romano, Daniele Naviglio et al.. Examination of the lemon peel maceration step in the preparation of lemon liquor. // Italian Food & Beverage Technology, vol. 24. 2001.
  12. A. Curcio. Limoncello di Sorrento IGP. // La Stampa. 25 юли 2014. Посетен на 23 февруари 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Limoncello“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „Кулинария“         Портал „Кулинария