Лина Костенко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лина Костенко
Лiна Василівна Костенко
Родена 19 март 1930 г. (89 г.)
Жанр стихотворение, роман
Награди Шевченковска премия (1987), орден „Княз Ярослав Мъдри“ V-та степен
Лина Костенко в Общомедия

Лина Василиевна Костенко (на украински: Лі́на Васи́лівна Косте́нко; род. 19 март 1930 г.) е украинска писателка, поетеса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 19 март 1930 г. в Ржищев (днес в Киевска област, Украйна) в семейството на учители. През 1936 г. семейството се прехвърля в Киев, където Лина завършва средно училище № 123. Учи в Киевския педагогически институт и Литературния институт „Максим Горки“, който завършва през 1956 г.

Лина Костенко е една от първите и в плеядата млади украински поети, които се появяват в края на 1950-те и началото на 1960-те години.

Нейната стихосбирки „Лъчите на земята“ (1957) и „Платна“ (1958) предизвикват интереса на читатели и критици, а книгата „Пътешествия на сърцето“, публикувана през 1961 г., не само затвърждава успеха, но и поставя името ѝ сред изявените майстори на украинската поезия.

Ограничаването на свободата на творческата мисъл във времето на стагнация довеждат до това, че дълго време стиховете на Лина Костенко почти не се печатат. Но именно през тези години поетесата усилено работи над романа си в стихове „Маруся Чурай“.

Книгите на Лина „Над бреговете на вечната река“ (1977), „Маруся Чурай“ (1979) и „Неповторимост“ (1980) са неизменна част от съвременната украинска поезия.

Поетесата пише и стихосбирката „Сад нетающих скульптур“ (1987) и сборника със стихотворения за деца „Бузиновый царь“ (1987). Съвместно с А. Доброволски пише киносценария на „Проверете си часовника“ (1963).

През 2010 г. излиза първото ѝ голямо прозаично произведение – романът „Записки на украинския луд“, чиято тема издателят Иван Малкович определя като украински поглед върху световната лудост.[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетен професор на Национален университет „Киево-Могилянска академия“
  • Почетен доктор на Черновицкия национален университет (2002)
  • Държавна премия на УССР „Тарас Шевченко“ (1987) – за романа „Маруся Чурай“ и сборника „Неповторимост“
  • Награда Петрарка (Италия, 1994)
  • Международна награда „Олена Телиги“ (2000)
  • медал на Президента на Украйна (1992)
  • Орден „Княз Ярослав Мъдри“ – V-та степен (2000)
  • Публично се отказва от званието „Герой на Украйна“: „Политически бижута не нося“.[2]

Лина Костенко живее в Киев. В обществото се появява изключително рядко, води затворнически начин на живот. Произведенията ѝ са преведени на английски, белоруски, латвийски, естонски, италиански, литовски, немски, руски, словашки и френски език.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Костенко, Лина Васильевна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.