Лисичанск
| Лисичанск Лисичанськ | |
|---|---|
| — град — | |
  | |
 Централна улица в Лисичанск | |
  Лисичанск  Лисичанск | |
| Страна |  Украйна |
| Област | Луганска област |
| Площ | 95,64 km²[1] |
| Надм. височина | 217 m[1] |
| Население | 109 913 души |
| Основаване | 1710 г.[2] |
| Пощенски код | 93100–93199 |
| Лисичанск в Общомедия | |
Лисичанск (на украински език: Лисича́нськ [lɪsɪˈtʃɑnʲsʲk]; на руски език: Лисича́нск [lʲɪsʲɪˈtɕansk]) е град в Северодонецкия район на Луганска област, Югоизточна Украйна. Разположен е на високия десен бряг на река Северски Донец, от чиято отсрещна страна се намира Северодонецк, и на около 115 км от областния град Луганск. Освен Сиверски Донец, чиято дължина в границите на града е 26,5 км, през Лисичанск тече и река Биленка (по протежение на 7 км в чертите на града). Населението на Лисичанск към 2020 г. е 109 913 души, или 5.1% от населението на региона, а площта – 95,64 кв. км. Най-високата точка се намира на 217 м.[3][4]
Администрацията на община Лисичанск включва градовете Новодружеск и Привилия. Част е от Северодонецко-Лисичанската полицентрична агломерация (известна още като „Троеград“), чиито центрове са градовете Северодонецк, Лисичанск и Рубижне[5]. Градското население на агломерацията към 2015 г. е приблизително 345 000 хиляди души, или 15,6% от населението Луганска област.[6] Преди реформите в общинската класификация през 2020 г. Лисичанск придобива статут на град с областно значение.[7]
Климатът в Лисичанск е умереноконтинентален, като средната годишна температура е 8,5 °С. Пощенските кодове на града са в диапазона 93100 – 93199; телефонният код е +380 6451; МПС кодът е BB / 13. Лисичанск се намира в часовата зона UTC+2, а през лятото – в UTC+3.
История[редактиране | редактиране на кода]
Град Лисичанск е основан през 1710 г. От 1764 г. има статут на село в Новоросийска губерния, а от 1783 г. - село в Катеринославска губерния.[8] Сред предишните му имена са Еленови планини, Лисяча Балка, Третя Рота.[9] С указ на Екатерина II през 1796 г. на територията на днешен Лисичанск, тогава Лисичи Байрак, е построена първата тунелна въглищна мина в Украйна, която бележи началото на промишления добив на въглища.[10] Приблизително до средата на XIX в. Лисичанск произвежда 84% от въглищата, добивани в целия Донбас, а от 1804 г. е единственият въгледобивен град.[3][11] В началото на XVIII век на територията на днешен Лисичанск са разположени две зимни казарми на Калмийската паланка на Запорожката войска: Лисичий Байрак-на-Динци и Вишче-на-Динци. Когато Руската империя създава Славяносърбия (през 1753 г.) за настаняване на военни бежанци (сърби, хървати, българи, власи) от Османската империя, Трета рота на Бахмутския хусарски полк е установена във Верхние (бивше Вишче, на устието на река Верхня Била, приток на река Донец, днес в южната част на Лисичанск).[12]
Към 1859 г. на територията на днешен Лисичанск има три селища: Лисичанске, Верхние и Рубижне с общо население малко над 4000 жители. Първите две са подчинени на министерството на минното дело, а повечето от жителите им са заети в минното дело, докато Рубижне е дворянска собственост. След освобождаването на крепостните селяни през 1861 г. задължителният добив на въглища и каруцарството са премахнати.[12]
Гражданската война в Русия (1918 – 1919 г.) оказва влияние върху индустриите и мините в региона и през 1920 г. мините и заводите са национализирани от болшевиките. До 1925 г. икономиката на района е възстановена и Лисичанск е определен за град, чието население година по-късно наброява 6629 жители. От тях 56,3% са украинци, 35,4% руснаци и 5,0% евреи. През 1929 г. градът е определен за районен център.
Благодарение на развитието на въглищната, химическата, стъкларската промишленост, оборудването на фабриките с модерно оборудване, изследванията, проучването и добива на минерали за работата на фабрики и мини, Лисичанск привлича индустриални инициативи, експерименти и търсения и се превръща в място, където са живели и работили учени и изследователи като Дмитрий Менделеев, Леонид Лутугин, Егор Ковалевски и други.[3]
След Втората световна война Лисичанск е в подем – развива се промишлеността, а паралелно с това нараства населението му (27 800 до 1953 г.). През 1962 г. Северодонецк се отделя от Лисичанск, а през 1965 г. Лисичанск поглъща съседния по-бавно развиващ се град Верхние на югоизток и град Пролетарске (до 1930 г. под името Рубижне, което е дадено в последствие на промишленото селище Руско-Краска) на северозапад.[12]
През 70-те години на XX век Лисичанск е известен със своята химическа и нефтопреработваща промишленост. Населението му нараства от 35 000 през 1956 г. на 37 900 през 1959 г., 117 800 през 1970 г. и 119 000 през 1979 г., достигайки връх от 127 000 през 1989 г., след който започва да намалява – тенденция, която се запазва и след обявяването на независимостта на Украйна. През 90-те години на XX век много предприятия са затворени, а до някои от останалите са приватизирани. Появяват се нови малки предприятия и икономиката започна да се съживява. Финансовата криза от 2008 – 2009 г. обаче довежда до масови затваряния и безработица в Лисичанск.[12]
Лисичанск е сред градовете в Украйна, в които се водят боеве в хода на руското нападение в Украйна през 2022 г.[13] Битката за Лисичанск е част от битката за Донбас. След интензивен руски обстрел и наземни сблъсъци в покрайнините, на 2 юли 2022 г. проруската сепаратистка Луганска народна република (ЛНР) обявява, че силите ѝ са превзели Лисичанск.[14] На 3 юли Русия заявява, че контролира Лисичанск, а украинският генерален щаб потвърждава, че украинските сили са се изтеглили от града, „за да спасят живота на украинските защитници“.[15] С превземането на Лисичанск и някои населени места на запад, цялата Луганска област за първи път попада под контрола на ЛНР.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Військово-цивільна адміністрація міста Лисичанськ Луганської області
Соціально-економічний паспорт м. Лисичанська Луганської області 2019
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б web.archive.org.
- ↑ Вирський Д.С.. Енциклопедія історії України. НАН України. Інститут історії України. - К.: В-во "Наукова думка", 2009.. с. 790.
- ↑ а б в Луганська обласна військово-цивільна адміністрація. Міста обласного значення: Лисичанськ. // Архивиран от оригинала на 2015-12-13.
- ↑ Соціально-економічний паспорт м. Лисичанська Луганської області 2019 р.. // 2020. Посетен на 2022-07-04.
- ↑ Сєвєродонецько-Лисичанська агломерація: межі, склад, структура. // Регіон — 2016: Стратегія оптимального розвитку: матеріали міжнародної науково-практичної конференції. ISBN 978-966-285-361-2. с. 270-275.
- ↑ Наталія Гусєва, Олексій Задєсєнцев. Типологічні ознаки Сєвєродонецько-Лисичанської агломерації // Економічна та соціальна географія: науковий збірник. Київ : КНУ ім. Тараса Шевченка, 2017. Вип. 77. С. 10-18.
- ↑ Лисичанська міська громада. // Портал „Децентралізація“. Архивиран от оригинала на 2020-10-10. Посетен на 2022-07-04.
- ↑ Вирський Д.С.. Енциклопедія історії України. НАН України. Інститут історії України. К.: В-во "Наукова думка", 2009. с. 790.
- ↑ День міста Лисичанськ. // calendarium.com.ua/ua. Посетен на 2022-07-05.
- ↑ Подов В. І.,, Курило В. С.. Iсторія Донбасу. © Подов В. І., Курило В. С., 2009 © ДЗ «ЛНУ імені Тараса Шевченка», 2009, 2009. ISBN 978-966-617-219-1. с. 113.
- ↑ З історії м. Лисичанська. // Лисичанський педагогічний коледж ЛНУ імені Тараса Шевченка. 2015. Посетен на 2022-07-04.
- ↑ а б в г Lysychansk in Internet Encyclopedia of Ukraine. // Internet Encyclopedia of Ukraine. Посетен на 2022-07-04.
- ↑ "Битва за Луганщину: враг сосредоточил основные усилия на окружении Лисичанска - Генштаб". unian.net. Архив на оригинала от 26 юни 2022. Посетено на 2022-07-04
- ↑ Stepanenko, Kateryna; Hird, Karolina; Kagan, Frederick W. (2 July 2022). "Russian Offensive Campaign Assessment, July 2". Institute for the Study of War. Архив на оригинала от 2 юли 2022. Посетено на 2022-07-04
- ↑ "Ukraine confirms Russia captured eastern city Lysychansk". BBC News. 2022-07-03. Посетено на 2022-07-04
|
Портал „
Портал „