Логара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Национален парк „Логара“
Llogara pass.jpg
Информация
Местоположение Flag of Albania.svg Албания
Канали
Най-близък град Валона
Данни
Площ 10,1 хектара
Построен 21 януари 1966
Създаден 21 януари 1966
Уеб сайт akzm.gov.al
Национален парк „Логара“ в Общомедия

Национален парк Логара (на албански: Parku Kombëtar i Llogarasë/Llogorasë) е защитена територия намираща се в югозападната част на Албания, в района на Вльора, област Вльора, на 40 km южно от град Вльора.

Националният парк е един от първите четири национални парка на Албания, създадени на 21 ноември 1966 г. (с Дайти, долината на Валбона и Дренова) [1] Паркът има площ от 10,1 кв.км. Територията му обхваща гората северно от едноименния проход Логара на височина от 470 до 2018 m над морското равнище в района Канали/Канари.

Постоянният въздушен поток (вятър) през прохода води до причудливи форми на дърветата, немалка част от които са свити под неестествен ъгъл, като например „бор на флаг“ (на албански: Pisha e Flamurit). По пътя към прохода има няколко места на настаняване на туристи. Паркът е популярно място за туризъм. Всяка година южно от прохода се провежда международно състезание по парапланеризъм. [2]

Логара е с разнообразна и предимно средиземноморска растителност, но се срещат и алпийски и субалпийски ливади с черен бор, черна мура, българска ела, дъб, ясен. Редките и застрашени видове включват обикновен тис и рожков. [3] Има и папрати.

Фауната е представена предимно от пеперуди.

Исторически, в ново време, Логара е мястото където се решава албанската независимост. На 24 ноември 1912 г. група местни спират напредването на гръцките андарти на Спирос Спиромилиос, които вече са превзели Химара. Това позволява, в средновековната престолнина на Валонското княжество на 28 ноември, т.е. 4 дни след сражението, с декларация от Вльора да бъде прогласена албанската независимост от Османската империя.

В най-ново време, на 22 ноември 1989 г. в Логара, по пътя от Химара за Вуно автобус превозващ студенти от университета в Тирана излиза от пътя и се обръща в пропастта. В хода на спасителната операция се разбива и хеликоптер. Загиват 23-ма души, предимно млади хора – студенти. Трагедията е широко отразена от масмедиите в чужбина и на фона на сриналата се на 9 ноември 1989 г. берлинска стена и води до политически промени и установяването на многопартиен режим в страната. [4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]