Направо към съдържанието

Лор Мюра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лор Мюра
Laure Murat
френска историчка и писателка
Родена
4 юни 1967 г. (57 г.)

Националност Франция
Учила въвВисше училище за обществени науки[1]
Работилаисторик, писател, журналист
Литература
ПсевдонимИрис Кастор
Период1992 –
Жанровеисторически роман, биография, драма, криминален роман, документалистика
Известни творби„Клиниката на доктор Бланш”
НаградиГонкур” за биография (2001)
Награда на критиците (2001)
Лор Мюра в Общомедия

Лор Мюра (на френски: Laure Murat) е френска историчка в областта на културата и пола, журналистка и писателка на произведения в жанра исторически роман, биография, социална драма, криминален роман и документалистика. Пише и под съвместния псевдонима Ирис Кастор (Iris Castor) с писателката Зринка Стахуляк.[2][3][4]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Лор Мюра е родена през 1967 г. в Париж, Франция. Следва във Висшата школа за социални науки, където през 2004 г. получава магистърска степен, а през 2006 г. докторска степен по история. Специализира и работи в областта на история на културата, история на психиатрията и изследвания на пола. След дипломирането си работи като журналист и изкуствовед. По-късно работи като професор в катедрата по френски и франкофонски изследвания в Калифорнийския университет в Лос Анджелис , където преподава филология от деветнадесети и началото на двадесети век.[3][4]

Първата ѝ книга „Париж на писателите“ е издадена през 1996 г. Книгата представя двадесет френски и чуждестранни писатели, от Оноре дьо Балзак до Патрик Модиано, от Райнер Мария Рилке до Ърнест Хемингуей, които са живели или работили в Париж, и са били вдъхновени от неговите забележителности и творческа атмосфера.[2][3]

През 2001 г. е издадена книгата ѝ „Клиниката на доктор Бланш“. Тя е романизирана история за дейността на д-р Еспри Бланш, който през 1821 г. основава в Монмартър, край Париж, здравно заведение за душевноболни от съвсем нов тип, организирано по модела на семейния пансион, което става популярно сред знаменитостите и творците от поколението на романтизма, а след преместването си в Паси, клиниката става една от най-прочутите психиатрии в Европа през XIX век. Книгата получава наградата „Гонкур“ за биография и наградата на критиците от Френската академия.[2][3]

Прави изследвания в областта на пола, като през 2006 г. е издадена книгата ѝ „Законът за пола“, която е посветена на „третия пол“. Книгата ѝ от 2011 г. „Човекът, който се мислеше за Наполеон: За политическата история на лудостта“, в която представя връзките между психическото разтройство и историческите събития, получава наградата „Фемина“ за есе.[2] През 2012 г. получава стипендия „Гугенхайм“ за творчеството си.[4]

През 2010 г. е издаден криминалният ѝ исторически трилър „Зое, нощем“, в съавторство с писателката Зринка Стахуляк, под псевдонима Ирис Кастор. Главната героиня е дъщеря на известния фотограф Алфонс Бертийон и работи като журналист фотограф. През 1889 г. в Париж се провежда Първият международен конгрес по хипноза и двама от участващите психиатри са зловещо убити, а тя повежда разследване, в което се оказва, че най-лудите, не са тези, които се лекуват или са затворени.[2][3]

  • Paris des écrivains (1996)[2][3]
  • L'Expédition d'Égypte: le rêve oriental de Bonaparte (1998) – с Никола Вейл
  • La Maison du docteur Blanche: histoire d’un asile et de ses pensionnaires, de Nerval à Maupassant (2001) – награда „Гонкур“ за биография, награда на критиците от Френската академия
    Клиниката на доктор Бланш : Историята на една лудница и нейните пансионери – от Нервал до Мопасан, изд.: „Меридиани“, София (2003), прев. Любляна Гоцева
  • Passage de l’Odéon: Sylvia Beach, Adrienne Monnier et la vie littéraire à Paris dans l’entre-deux-guerres (2003)
  • La Loi du genre: une histoire culturelle du troisième sexe (2006)
  • L'homme qui se prenait pour Napoléon: pour une histoire politique de la folie (2011) – награда „Фемина“ за есе
  • Relire: enquête sur une passion littéraire (2015)
  • Flaubert à la Motte-Picquet (2015)
  • Ceci n'est pas une ville (2016)
  • Une révolution sexuelle? (2018)
  • Qui annule quoi?: sur la cancel culture (2022)
  • Le voyage sans fin (2022)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Laure Murat в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​