Лъв Никерит

Лъв Никерит Λέων Νικερίτης
византийски военачалник и провинциален управител
Роден	средата на XI век
Активен период	от 70-те години на XI век до 1116 г.

Лъв Никерит (на гръцки: Λέων Νικερίτης) е византийски сановник и военачалник от края на XI и началото на XII век, който се отличава в първия етап от печенежките войни на Алексий I Комнин и заема важни длъжности в провинциалното управление в Пелопонес, България и Кипър.

По информация на Анна Комнина Лъв Никерит бил евнух, отраснал от дете измежду войниците и очевидно твърде почитан. Израства в ранговата йерархия, първоначално като вестарх, антипат и стратег на тема Пелопонес, а върху различни печати фигурира като проедър, протопроедър и анаграфевс на Пелопонес и като протопроедър и анаграфевс на Пелопонес и Елада; получава титлата куропалат, става дука на Подунавието и се споменава като протоновилисим, велик дука и анаграфевс на Кипър в един илюстрован ръкопис от Ватиканската библиотека – препис с коментари на Книгата на Йов, изработен от Йоан Тарсит по поръчка на Лъв Никерит в началото на XII век (Vat. gr.1231); Никерит се споменава и като протоновилисим и придворен (οἰκεῖος ἄνθρωπος) на император Алексий I в колофона на един октатеух, завършен на 12 ноември 1103 г. от Йоан Кулика по поръчка на Никерит и съхраняван в Библиотеката на двореца Ламбет в Лондон (MS 1214).

Още като стратег на Пелопонес Никерит придобива репутация на смел воин, а смелостта му намира отзвук в „Житието на св. Мелетий“ от Теодор Продром, в което се разказва за чудото на светеца, който изцелил любимия войник Никерит. Във връзка с този епизод Продром съобщава, че Лъв Никерит се прославил с подвизите си и достигнал върховете на византийската йерархия.

През лятото на 1088 г. Алексий I Комнин събира големи войски и се отправя срещу печенегите в Северна България, възнамерявайки да удари главния печенежки център Дръстър с флота по Дунав и със сухопътните сили през Стара планина. Когато печенезите научили, че императорът с го­леми военни сили идел против тях, от една страна, а от друга – като забелязали, че византийската флота с достатъчно войска навлязла в Дунав, изплашени почнали да търсят средства, за да отклонят своевременно опасността. Те изпратили при Алексий I пратеничество от 150 души с предложение и готовност да се сключи незабавно мир. Алексий I Комнин не само отказал да приеме предложението и да изпълни просбата им, но и цялото пратеничество предал на Лъв Никерит с достатъчен конвой, който да го откара в Цариград. Когато обаче последните пристигнали в Малка Никея или на български Никица, през нощта варварите избили стражата, която хлабаво ги пазела, и през планински пътеки се върнали при съплеменниците си, а Лъв Никерит едва се спасил с други двама от конвоя и дошъл при императора, който вече се намирал в крепостта Голое (при днешно Комарево, Карнобатско).

След разгрома на печенегите при Левунион през 1091 г. и прогонването на куманите отвъд Дунава през същата година, ромейската власт в Придунавието е възстановена и още през май 1091 г. Лъв Никерит се споменава от Анна Комнина като дука на Паристрион, вероятно назначен на този пост заради заслугите си в печенежката война от 1088 г. Той е дукът на Паристрион, при когото Алексий I изпратил младия Георги Декан със специално писмо, уж за да му помага при управлението на областта, но всъщност, за да бъде държан под око от Никерит, тъй като бил съучастник в опита за бягството на Григорий Гавра.

В някои изследвания Лъв Никерит е отъждествяван със стратега Никита, споменаван като принц и дука на България, който според разказите на Алберт от Аахен и Вилхелм Тирски е първият византийски управител, с когото кръстоносците от Първия кръстоносен поход влезли в контакт в Белград, след като преминали Дунава през пролетта на 1096 г., и който създал големи премеждия на пълчищата на Петър Пустинника по пътя им към Ниш, където успял да им нанесе тежко поражение. Тази идентификация обаче се отхвърля от редица изследователи като Стивън Рънсиман, Васил Златарски и Николае Бънеску, а последните двама идентифицират въпросния Никита с протопроедъра и дука на България Никита Карики, като тезата им е потвърдена от сфрагистични находки, една от които, намерена в Свиленградско, е публикувана от Иван Йорданов.

По време на византийско-норманската война от 1107 – 1108 г. Алексий I Комнин поверява на Лъв Никерит отбраната на Дебър, където под командването му се намирал значителен военен гарнизон. Последните сведения за Никерит се отнасят към 1116/1117 г., когато той е изпратен от Алексий I в Лопадион, Витиния, откъдето да охранява пътищата от турците, докато императорът се намирал Никомедия.

Източници

• ((ru)) Алексеенко, Николай (2019). Три персонажа византийских хроник XI в. и находки их моливдовулов в болгарских зелмлях. – In: Тодор, Тодоров; Жекова, Женя; Иванова, Десислава et al. (eds), ΑΝΤΙΧΑΡΙΣΜΑΤΟΣ ΕΠΙΣΦΡΑΓΙΣΙΣ. Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на проф. д.и.н. Иван Йорданов, 2019, с. 78 – 90, ISBN 978-619-201-348-6, https://www.academia.edu/43314058/Alekseienko_N_A_Three_Characters_of_Eleventh_Century_Byzantine_Chronicles_and_the_Finds_of_Their_Molybdoboulla_in_the_Land_of_Bulgaria_Три_персонажа_византийских_хроник_XI_в_и_находки_их_моливдовулов_в_болгарских_землях_In_Honorem_6_2019_78_90_in_Russian_ 
• ((bg)) Златарски, Васил (1978). История на българската държава през срѣднитѣ вѣкове, Томъ II. България под византийско владичество (1018–1187) (2-ро фототипно издание). София: БАН, http://macedonia.kroraina.com/vz3/vz3_1_1.htm 
• ((bg)) Иречек, Константин (1978). История на българите с поправки и добавки от самия автор. София: Наука и изкуство, http://www.promacedonia.org/ki/ki_12.htm 
• ((bg)) Гръцки извори за българската история, Т. VIII. София: БАН, 1972, http://macedonia.kroraina.com/gibi/8/gal/8_003.html 
• ((bg)) Йорданов, Иван (1991). Византийски оловни печати от долното течение на Тунджа и Марица. – In: Александров, С.; Борисов, Б.; Панайотов, И. et al. (eds), Марица Изток. Археологически проучвания, 1991, с. 125-138, https://djvu.online/file/NWqMozsGu6zjk 
• ((bg)) Йорданов, Иван (2020). Южна България – буферна зона между Византия и нахлуващите номади през втората половина на XI век. Линията Месемврия – Анхиало – Берое – Филипопол – Триадица – Ниш – Белград според данните на сфрагистиката. – Владетел, държава и църква на Балканите през Средновековието. Сборник с доклади от международната научна конференция, посветена на 60-годишнината на проф. д-р Пламен Павлов, Част 1, с. 717 – 761, ISBN 978-619-00-1104-0, COBISS.BG-ID: 42077704, https://www.uni-vt.bg/res/11686/34._Ivan_Yordanov.pdf 
• ((bg)) Тъпкова-Заимова, Василка (1976). Долни Дунав – Гранична зона на византийския Запад. Към историята на северните и североизточните български земи, края на X—XII в.. София, http://macedonia.kroraina.com/vtz2/vtz_sydyr.htm 
• ((ru)) Шандровская, В. С. (1970). Некоторые исторические деятели «Алексиады» и их печати. – Палестинский сборник, Выпуск 23(86), 28-45, http://www.orientalstudies.ru/rus/images/pdf/journals/PPS_23_86_1971_04_shandrovskaya.pdf 
• ((en)) Andrews, Justine M. (2017). The Book of Job, In: Tsamakda, Vasiliki (ed). A Companion to Byzantine Illustrated Manuscripts, Brill's Companions to the Byzantine World, Vol.2. Leiden, The Netherlands: Brill, 2017-06-06, pp. 236–245, doi:10.1163/9789004346239, e-ISBN 978-90-04-34623-9, https://doi.org/10.1163/9789004346239_016 
• ((en)) Carr, Annemarie W. (1982). A Group of Provincial Manuscripts from the Twelfth Century. – Dumbarton Oaks Papers, 36, 39-81, doi:10.2307/1291462, https://www.academia.edu/2576446/A_Group_of_provincial_manuscripts_from_the_twelfth_century 
• ((fr)) Darrouzès, Jean (1957). Autres manuscrits originaires de Chypre. – Revue des études byzantines, 15, 131-168, doi:10.3406/rebyz.1957.1152, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1957_num_15_1_1152 
• ((fr)) Diaconu, Petre (1992). Contribution à la connaissance de l'histoire de la Dobroudja en basse de quelques sceaux. – Dacia. Revue d'archéologie et d'histoire ancienne, NS, 36, 179-186, https://biblioteca-digitala.ro/reviste/dacia/dl.asp?filename=36_dacia_revue-archeologie-historie-ancienne_SN_XXXVI_1992_188.pdf 
• ((fr)) Guilland, Rodolphe (1951). Étüdes de Titulature et de Prosopographie Byzantines. Les Chefs de la Marine Byzantine: Drongaire de la flotte, Grand Drongaire de la flotte, Due de la flotte, Mégaduc. – Byzantinische Zeitschrift, 44, 212-240, doi:10.1515/bz-1951-1231, https://www.degruyter.com/document/doi/10.1515/bz-1951-1231/html#APA 
• ((en)) Jeffreys, M. et al (ed) (2016). Prosopography of the Byzantine World. King's College London, ISBN 978-1-908951-20-5, https://pbw2016.kdl.kcl.ac.uk 
• ((en)) Jordanov, Ivan (2006). Corpus of Byzantine seals from Bulgaria, Volume 2. Byzantine Seals with Family Names. Sofia: Bulgariam Academy of Sciences, Archaeological Institute with Museum Trustees for Shoumen, ISBN 978-954-91587-3-1 
• ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up 
• ((en)) Madgearu, Alexandru (2013). Byzantine Military Organization on the Danube, 10th-12th Centuries, East Central and Eastern Europe in the Middle Ages, 450 – 1450, vol. 22. Brill (published 13 Jun 2013), doi:10.1163/9789004252493_008, ISBN 978-90-04-21243-5 
• ((en)) Meško, Marek (2013). Alexios I Komnenos in the Balkans, 1081–1095. Springer Nature, ISBN 9783031262968 
• ((en)) Orsini, Pascuale (2019). Studies on Greek and Coptic majuscule scripts and books, Studies on Manuscript cultures, Vol. 15. De Gruyter, doi:10.1515/9783110575446, ISBN 978-3-11-057540-8, ISSN 2365-9696, (PDF) e-ISBN 978-3-11-057544-6, https://library.oapen.org/handle/20.500.12657/59529 
• ((en)) Parapulov, Georgi (2017). Six scribes of the early Comnenian period. – Estudios bizantinos, 5, 91-107, doi:10.1344/EBizantinos2017.5.4, ISSN 2014-9999, архив на оригинала от 14 юли 2023, http://www.publicacions.ub.edu/revistes/estudiosBizantinos05/documentos/1432.pdf, посетен на 14 юли 2023 
• ((de)) Prinzing, Günter (1995). Zu Odessos/Varna (im 6. Jh.), Belgrad (1096) und Branicevo (um 1163). Klärung dreier Fragen aus Epigraphik, Prosopographie and Sphragistik. – Byzantinoslavica, 56, 219-225, https://archive.org/details/byzantinoslavica-56-st.-1-3-1995/Byzantinoslavica%2056%2C%20št.%201-3%20%281995%29/page/218/mode/2up 
• ((fr)) Skoulatos, Basile (1980). Les Personnages Byzantins de I'Alexiade: Analyse Prosopographique et Synthese. Louvain-la-Neuve, Belgium: Nauwelaerts, https://bg1lib.org/book/1195604/c5fdfa 
• ((en)) Stephenson, Paul (2004). Byzantium's Balkan Frontier. A Political Study of the Northern Balkans, 903 - 1204. Cambridge: Cambridge University Press, ISBN 0-521-77017-3, ISBN 0-511-03402-4 e-Book (Adobe reader), https://archive.org/details/byzantium-s-balkan-frontier-a-political-study-of-the-northern-balkans-900-1204 
• ((en)) Tyler, Philip (2013). Cataloguing the Greek manuscripts of the Lambeth Palace Library:An exercise in transforming Excel into PDF via XML using (Plain) XƎTEX. – Εὔτυπον, τεῦχος, № 30-31 — Ὀκτώβριος/October 2013, 11-28, http://www.eutypon.gr/eutypon/pdf/e2013-31/e31-a02.pdf 
• ((en)) Wright, Christopher; Argyrou, Maria & Dendrinos, Charalambos (2016). A descriptive catalogue of the Greek manuscript collection of Lambeth palace library. Lambeth Palace Library, Hellenic Institute Royal Holloway & University of London (published February 2016), https://www.royalholloway.ac.uk/media/5131/catalogue.pdf