Любен Дюгмеджиев
| Любен Дюгмеджиев | |
| български политик | |
 Д-р Любен Дюгмеджиев като адвокат | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 9 септември 1967 г.
|
| Учил в | Загребски университет |
| Награди | Орден „Георги Димитров“ |
| Народен представител в: XXV ОНС | |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Любен Дюгмеджиев в Общомедия | |
Д-р Любен Дюгмеджиев е български юрист, общественик, политик, публицист, активен член на БРСДП (Българската работническа социалдемократическа партия), партията на т. нар. широки социалисти.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Д-р Любен Дюгмеджиев е роден на 12 април 1882 г. в Шумен. Завършва гимназия в Русе след което за кратко е учител в Разградско и Поповско.
Като младеж, току-що завършил гимназия, той изпраща свои стихотворения до редакцията на сп. „Ново време“:
„През лятото на 1902 г. Стилиян Чилингиров, мой съгражданин и приятел, ми съобщи, че в последната книжка на „Ново време” били напечатани мои стихотворения. Затичах се до читалище „Архангел Михаил” и с треперещи ръце заразгръщах страниците на списанието. Така аз се почувствах някак сроден с списанието и неговия редактор. Но повече не съм изпращал стихове за „Ново време”. 2
През 1905 г., Л. Дюгмеджиев взема участие в създаването на Учителската социалдемократическа организация редом с Димо Хаджидимов, Ламби Кандев, Митьо Станев и др. Следва право в София, Женева, Лозана и Загреб като през 1912 г. защитава докторска степен в Загребския университет.
След завръщането си, той се установява завинаги като адвокат в София. Наред със солидните си правни знания и висока култура, д-р Л. Дюгмеджиев се проявява и като даровит публицист и поет. Негови статии, очерци и стихове са печатани в „Работнически вестник“, „Червен смях“ и в много други периодични издания. През 1926 г. излиза сборникът с разкази „По разкаляния път“.
Активен член е на Българската работническа социалдемократическа партия – БРСДП (об.) . От 1919 г. до 1923 г. е училищен настоятел и окръжен съветник на БКП в София. Той е първият преводач на „Интернационалът“ – химн на международния пролетариат, отпечатан в България в 20 хиляди екземпляра.
В началото на Втората световна война (1939 – 1945 г.) е народен представител и секретар на парламентарната група на партията в XXV-то Обикновено народно събрание. Интерниран като народен представител в лагера „Гонда вода“. След 9 септ. 1944 г. д-р Любен Дюгмеджиев взема активно участие в обществено-политическия живот и работи за укрепването на народната власт. Извоюва си име на изключително способен юрист и членува в Международния юридически съюз. Издава много трудове по юридически въпроси.
Освен като виден общественик, опитен юрист, журналист и партиен деец, д-р Любен Дюгмеджиев е и запален турист. Първото си пътешествие сред природата той прави още като юноша през Балкана до Сливен. Запленен от красотата на природата ни, той остава неин верен поклонник до края на дните си:
„Няма нищо по-хубаво – казваше той – от природата. Никъде човек не може да изпита такава наслада, каквато изпитва от земната красота…” 5
Председател е на туристическото дружество „Фонфон“ в София. След закриването на туристическите дружества, той не се откъсва от туризма. Намира своето място в ръководството на Републиканската секция по туризъм при Върховния комитет за физическа култура и спорт. А от възстановяването на Българския туристически съюз през 1957 г. до края на дните си е член на неговия Централен съвет. Ветеранът-турист д-р Любен Дюгмеджиев е и първият председател на Съвета на ветераните-туристи при Централния съвет на Българския туристически съюз.
Награден е с орден „Георги Димитров“ и други ордени и медали, а през 1966 г. е избран за народен представител. Като член на Законодателната комисия, работи активно и оказва ценна помощ с богатата си юридическа подготовка и опит.
Умира на 9 септ. 1967 г. в София.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Веселинов, Йордан. Д-р Любен Дюгмеджиев / Йордан Веселинов. // [Седемдесет и пет] 75 години организиран туризъм в България (1895 – 1970) : Юбилеен сборник / Ред. колегия Тотю Брънеков и др. – София, 1971, с. 193 – 197 : със сн.
- Дюгмеджиев, Любен. Спомени и размисли [из историята на БКП] / Любен Дюгмеджиев ; Състав. и ред. Величка Филипова, Надежда Пръвчева. – София : Партиздат, 1974. – 207 с. : 3 л. ил. ; 21 см
- Кралевска, Нася. България под комунизъм / Нася Кралевска. – София: Рива, 2016. -. 272 с.; 21 см
- Любен Димитров ДЮКМЕДЖИЕВ (12.IV.1882 – 9.IX.1967) – политически деец, юрист. // Тошкин, Атанас и др. Трето българско царство 1879 – 1946 : Исторически справочник / Атанас Тошкин, Ана Рабаджийска, Милен Куманов. – С., 2003, с. 140
- Веселинов, Йордан. Моите срещи с д-р Любен Дюгмеджиев / Йордан Веселинов. // Турист, 1982, N 4, с. 21.
- Веселинов, Йордан. Реквием за ветерана : 10 години от смъртта на Любен Дюгмеджиев / Йордан Веселинов. // Ехо, N 39, 23 септ. 1977
- Здравков, Петко. Виден юрист и общественик : 100 години от рождението на Любен Дюгмеджиев / Петко Здравков. // Нар. младеж, N 97, 24 апр. 1982