Любомир Николов (писател, р. 1961)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Любомир Николов.

Любомир Николов
Роден16 юни 1961 г. (1961-06-16) (61 г.)
НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Жанрразказ, новела
Известни творби„Очи на сляп, език на болен“
Уебсайтlpnikolov.googlepages.com

Любомир Павлов Николов е български писател на съвременни художествени и хумористични и научнофантастични разкази.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 юни 1961 в София. Завършва психология в СУ „Климент Охридски“. Специализирал е във Варшавския университет.[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Чудомирови празници 2009, награда „Чудомир“ 2008 за разказа „Цоглавец“[2]
  • ISP – The Editor's Choice Award /poem „Come“/
  • Номинация на „Въжеиграчът Карой“ за наградата „Хеликон“ (2010)[3]
  • Награда в Осмия конкурс за кратка проза на eRunsMagazine и LiterNet за разказа „Детето на Давид“[4]
  • Номинация на пиесата „Сега и отвъд“ – Шесто издание на Националния конкурс за българска драматургия „Иван Радоев“ – Плевен
  • Национален литературен конкурс „Петър Ковачев“ – награда за разказа „Мрежата“[5]
  • Четвърти национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“, Кюстендил – поощрителна награда за „Оживление“[6]
  • Конкурс на Човешката библиотека и Фантазийска преводаческа школа, награди за разказите „В началото бе метрото“ и „Три истории за града с много вятър“
  • Награда в конкурса за фантастичен разказ на фондация „Буквите“[7]
  • Награда в конкурса „Ирелевант '2011“ на фондация Буквите за оригинален герой /Полковникът от разказа „Полковникът и пчелите“/
  • Втора награда в Четвъртия национален конкурс за хайку (2011)
  • Номинация на „Очи на сляп, език на болен“ (изд. Жанет 45) за наградата „Хеликон“ (2012)[8]
  • Номинация на Натюрморт с мъже“ (изд. Сиела) за наградата „Хеликон“ – 2014 г.[9]

Произведения в периодиката[редактиране | редактиране на кода]

Има публикации във вестниците „Капитал“, „Литературен вестник“, „Труд“, „Сега“, „Дума“ и „Стършел“, и списанията „Море“, „Страница“, „Знаци“, „Съвременник“, „Осем“ и „ЛИК“.

Съвременни разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • 2005 – „Любо и илюзорния свят“
  • 2005 – „Василий“
  • 2006 – „За Джагите и Ной“
  • 2006 – „Двойникът“
  • 2006 – „Мухата“
  • 2006 – „Жулиен“
  • 2006 – „Планината“
  • 2006 – „Скитникът“
  • 2006 – „Сватба“
  • 2006 – „Пленникът“
  • 2007 – „Наташа“
  • 2008 – „Човекът с гигантските рамене“
  • 2008 – „Безумната страст по голф с музика“
  • 2008 – „Препогребване на Исидор Дюкас“
  • 2008 – „Въжеиграчът Карой“
  • 2008 – „Три истории за град с много вятър“. – В: алманах „Фантастика 2008“ (антология), 2008.
  • 2008 – „Тривиален делириум“
  • 2008 – „Цоглавец“
  • 2009 – „Момичето с цигулката“
  • 2009 – „Лунатици“
  • 2009 – „Иносковата Инес“
  • 2009 – „Безкрайност, нищожно малка“
  • 2009 – „Dual Core“
  • 2009 – „Момичето отвъд хълма“
  • 2009 – „Ред“
  • 2010 – „Полковникът и пчелите“
  • 2010 – „Лъджа“
  • 2010 – „Детето на Давид“
  • 2011 – „Мрежата“
  • 2011 – „Крем Калиопа“
  • 2011 – „Брачният договор“
  • 2011 – „Хоумър влиза в Рим“

Фантастични разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • 2006 – „В началото бе метрото“. – В: „Сънувах човешко лице“ (антология), Фондация „Буквите“, 2006.
  • 2006 – „Спасителят на спомени“. – В: „Знойни хоризонти“ (антология), Издателство „Аргус“, 2006.
  • 2007 – „Последната капка“
  • 2011 – „42 котки“
  • 2011 – „Астронавта“

На чужди езици[редактиране | редактиране на кода]

На английски език
  • „In the Beginning was the Subway“ (short story). – В: „Marginal Boundaries #1“.
  • „Three Tales Of A Very Windy Town“ (short story), translated in English by Kalin Nenov. – В: „UNSTUCK #2“.
На испански език
  • „Smokini: delirio trivial“ – В: „Revista Literaria Azul@rte“.
  • „TeCuento“
На словашки език
  • „Povrazolezec Karolyi“ – В: „Literarny Tyzdennik“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Въжеиграчът Карой“ (сборник разкази). София: Сиела, 2009.
  • „The Netizen“ (theatrical play). е-книга, Amazon.com, Barnes & Noble, Kobo, iTunes, 2011.
  • „David's Child" (Bulgarian short stories). е-книга, Amazon.com, 2011.
  • „Графити“ (сборник разкази). е-книга, Хеликон, 2012.
  • „Очи на сляп, език на болен“ (сборник разкази). Пловдив: Жанет 45, 2012.[10][11]
  • „Слънчев бряг – код жълто“ (сборник новели). София: Сиела, 2013.[12]
  • „Trivial Delirium“ (short stories collection). Amazon.com, Barnes & Nobel, Kobo, iTunes
  • „Sunny Beach – Code Yellow“ (novel). Amazon.com, Barnes & Nobel, Kobo, iTunes
  • „Beautiful; Till You Wake Up“ (poetry). Amazon.com, Barnes & Nobel, Kobo, iTunes
  • „Натюрморт с мъже“ (сборник разкази). София: Сиела, 2014.
  • „Щастливите хора“ (сборник разкази). София: Сиела, 2017.
  • „Фламинго за обяд“ (сборник разкази). София: Сиела, 2019.
  • „Крайни мерки“ (роман). София: Сиела, 2021.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Любомир Николов. // liternet.bg. Посетен на 11 май 2013.
  2. „Любомир Николов III, лауреат на „Чудомир 2009“: В наградения разказ предсказах взрива в Челопечене“, интервю на Петър Марчев, в. „Монитор“, 1 април 2009 г.
  3. Зимни номинации на награда „Хеликон“ за 2010 г. Архив на оригинала от 2014-02-06 в Wayback Machine., официален сайт на награда „Хеликон“.
  4. Резултати от Осмия конкурс за кратка проза на eRunsMagazine и LiterNet, LiterNet.
  5. Вероника Христова, „Обявиха наградените в Националния литературен конкурс „Петър Ковачев“, Дарик Плевен, 20 декември 2010 г.
  6. „Резултати от Националния конкурс за поезия „Биньо Иванов“, Кюстендил 2010“, електронен бюлетин Културни новини, 17.05.2010 г.
  7. „Конкурс за фантастичен разказ 2006“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., сайт на фондация „Буквите“.
  8. Пролетни номинации на награда „Хеликон“ за 2012 г. Архив на оригинала от 2013-11-07 в Wayback Machine., официален сайт на награда „Хеликон“.
  9. Летни номинации на награда „Хеликон“ за 2014 г. Архив на оригинала от 2016-02-15 в Wayback Machine., официален сайт на награда „Хеликон“.
  10. Бойко Пенчев, „Организиране на тялото“, рец. във в. „Капитал“, 23 май 2012.
  11. „Очи на сляп, език на болен“ Архив на оригинала от 2014-02-26 в Wayback Machine., откъс в Kafene.bg, 02.05.12.
  12. Веселин Максимов, „Слънчев бряг – Код „Жълто“, рец. във в. „Десант“, 1 юли 2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за