Любомир Харизанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любомир Харизанов
български журналист

Роден
1883 г.
Починал
1927 г. (44 г.)
Любомир Харизанов в Общомедия

Любомир Спасов Харизанов е български революционер и публицист.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1883 година в Дупница, България. Баща му Спас Харизанов е преселник от село Влахи, Мелнишко. Брат е на Иван Харизанов и първи братовчед на Яне Сандански. Завършва гимназия в Дупница.[1] Изкючен поради стачка от гимназията, Харизанов продължава образованието си в солунския френски колеж „Гюйо“.[2] В Солун влиза във ВМОРО. По-късно учи в Американския колеж в Самоков.[2]

По време на аферата „Мис Стоун“ посредничи между революционерите от ВМОРО и американците.[2] През май 1903 година влиза в Македония като четник на Яне Сандански, за да праща дописки,[3] но скоро Сандански го изгонва поради непригодност към суровите условия на борбата.[2] Работи в дупнишкия вестник „Отзив“, а по-късно в „Дневник“ и в „Гражданин“, където работи и брат му Иван. В 1911 година започва да работи в редакцията на „Мир“, където остава до края на живота си.[2] Пише и във вестник „Реч“.[4] Редактира съчиненията на Иван Вазов.[2]

Умира в 1927 година от туберкулоза.[2]

Журналистът Петър Карчев пише за него:

Харизанов беше сред[ен на] ръст човек, с прошарена вече брада. Носеше пенсне поради късогледство и очилата му бяха привързани с дълъг черен дебел конец за ревера на палтото му. Той беше голям шегобиец. Но злоба и лоши помисли в шегите му нямаше. Обичаше често да праща за „зелен хайвер“ по.младите си колеги.[5]

Дъщеря му Славка Харизанова (1907 – 1962) е омъжена за журналиста Петър Тасев. Тяхна дъщеря е художничката Калина Тасева.[3]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Харизан Джорлов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойко Харизанов
(окоол 1820 - около 1890)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Сандански
(1831 - 1907)
 
Милка Харизанова
 
 
 
Спас Харизанов
(1842 - около 1900)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Яне Сандански
(1872 - 1915)
 
Любомир Харизанов
(1883 - 1927)
 
Иван Харизанов
(1885 - 1947)
 
Екатерина Ненчева
(1885 - 1920)
 
Веса Димова
 
Тодор Димов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Славка Харизанова
(1907 - 1962)
 
Петър Тасев
(1896 - 1984)
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Димов
(1909 - 1966)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Калина Тасева
(1927 - 2022)
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край. Сандански, Издателска къща „РЕЯ 99“, 2003. с. 249.
  2. а б в г д е ж Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край. Сандански, Издателска къща „РЕЯ 99“, 2003. с. 250.
  3. а б Асиова, Бойка. Комитите на Калина Тасева // Тема. Посетен на 6 март 2016.
  4. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 143.
  5. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 144.