Любомир Харизанов
| Любомир Харизанов | |
| български журналист | |
 | |
| Роден |
1883 г.
|
|---|---|
| Починал | 1927 г.
|
| Любомир Харизанов в Общомедия | |
Любомир Спасов Харизанов е български революционер и публицист.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1883 година в Дупница, България. Баща му Спас Харизанов е преселник от село Влахи, Мелнишко. Брат е на Иван Харизанов и първи братовчед на Яне Сандански. Завършва гимназия в Дупница.[1] Изкючен поради стачка от гимназията, Харизанов продължава образованието си в солунския френски колеж „Гюйо“.[2] В Солун влиза във ВМОРО. По-късно учи в Американския колеж в Самоков.[2]
По време на аферата „Мис Стоун“ посредничи между революционерите от ВМОРО и американците.[2] През май 1903 година влиза в Македония като четник на Яне Сандански, за да праща дописки,[3] но скоро Сандански го изгонва поради непригодност към суровите условия на борбата.[2] Работи в дупнишкия вестник „Отзив“, а по-късно в „Дневник“ и в „Гражданин“, където работи и брат му Иван. В 1911 година започва да работи в редакцията на „Мир“, където остава до края на живота си.[2] Пише и във вестник „Реч“.[4] Редактира съчиненията на Иван Вазов.[2]
Умира в 1927 година от туберкулоза.[2]
Журналистът Петър Карчев пише за него:
| „ | Харизанов беше сред[ен на] ръст човек, с прошарена вече брада. Носеше пенсне поради късогледство и очилата му бяха привързани с дълъг черен дебел конец за ревера на палтото му. Той беше голям шегобиец. Но злоба и лоши помисли в шегите му нямаше. Обичаше често да праща за „зелен хайвер“ по.младите си колеги.[5] | “ |
Дъщеря му Славка Харизанова (1907 – 1962) е омъжена за журналиста Петър Тасев. Тяхна дъщеря е художничката Калина Тасева.[3]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Харизан Джорлов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стойко Харизанов (окоол 1820 - около 1890) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Сандански (1831 - 1907) | Милка Харизанова | Спас Харизанов (1842 - около 1900) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Яне Сандански (1872 - 1915) | Любомир Харизанов (1883 - 1927) | Иван Харизанов (1885 - 1947) | Екатерина Ненчева (1885 - 1920) | Веса Димова | Тодор Димов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Славка Харизанова (1907 - 1962) | Петър Тасев (1896 - 1984) | Димитър Димов (1909 - 1966) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Калина Тасева (1927 - 2022) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край. Сандански, Издателска къща „РЕЯ 99“, 2003. с. 249.
- ↑ а б в г д е ж Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край. Сандански, Издателска къща „РЕЯ 99“, 2003. с. 250.
- ↑ а б Асиова, Бойка. Комитите на Калина Тасева // Тема. Посетен на 6 март 2016.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 143.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 144.
