Люгер (ветроход)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Схема на двумачтов люгер с бушприт, но без гик.

Люгер или люггер (на английски: lugger; на френски: lougre) – тип дву-, понякога тримачтов ветроходен кораб.

Описание на конструкцията[редактиране | редактиране на кода]

Отличително за люгерите е тяхната бързоходност. Във връзка с това те често са използвани за превоз на контрабандни товари през Ла Манша[1].

Родина на люгерите е Бретан. През 18 век двумачтовите люгери се наричали „шас-маре“ (на френски: chasse-marée – „ловци на приливите“) и са използвани по преимущество от френските морякаци[1]. Тези съдове имат кръгла кърма, нямат палуби и тяхната дължина не превишава 15 метра. На двете мачти на „шас-маре“ има само по едно люгерно (рейково) ветрило. На мястото на съединяване на кила с форщевня се разполага фокмачтата, гротмачтата, намираща се в средата на корпуса на съда, е силно наклонена назад. „Шас-маре“ нямат бушприт[2].

Тримачтовите люгери имат малко по-различна конструкция. Третата мачта се поставя на кърмата, зад която е издаден гика. Бушприта е разположен почти хоризонтално. Тримачтовите люгери имат палуба, транцева кърма и носят няколко ветрила. Във ветрилното въоръжение на военните люгери заедно с люгерните ветрила и марселите има също брамсели, поставяни на „летящо“ удължение на стълбовия топа на мачтата, а също и 1 до 3 стаксела[2].

Използване на съда[редактиране | редактиране на кода]

Тримачтов люгер „Corentin“ със сваляем бушприт и гик

Във френския военен флот люгерите са въведени през 1760 г.[2].

В състава на Руския императорски флот съдовете от този тип има през първата половина на 19 век и са използвани в голямата си част за куриерска служба. Голямата част от люгерите, влизащи в състава на флота, са или построени, или преоборудвани друг тип съдове в Русия, а един от люгерите е закупен в Англия[3][4][5].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Марквардт К. Х. Рангоут, такелаж и паруса судов XVIII века. ISBN 5-7355-0131-3.
  2. а б в Марквардт К. Х. Рангоут, такелаж и паруса судов XVIII века.
  3. Чернышёв 2002, с. 123.
  4. А. Б. Широкорад 2007, с. 271.
  5. Люгеры // „Военная Россия“. Архивиран от оригинала на 2010-03-02. Посетен на 19 март 2015. (на руски)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Люгер“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​