Направо към съдържанието

Маги О'Фарел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Маги О'Фарел
Maggie O'Farrell
Маги О'Фарел, 2015 г.
Маги О'Фарел, 2015 г.
Родена1972 г. (52 г.)
Професияписател, журналист
Националност Северна Ирландия,
 Великобритания
Активен период2000 -
Жанрдрама, исторически роман, детска литература, мемоари
Известни творби„Ръката, която първа пое моята”
”Хамнет”
Награди„Коста”

СъпругУилям Сътклиф
Деца3
Уебсайтwww.maggieofarrell.com
Маги О'Фарел в Общомедия

Маги О'Фарел (на английски: Maggie O'Farrell) е северноирландска журналистка и писателка на произведения в жанра социална драма, исторически роман, детска литература и мемоари.[1][2][3][4][5][6]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Маги О'Фарел е родена на 27 май 1972 г. в Коулрейн, Северна Ирландия.[2] Израства в Уелс и Шотландия. На осемгодишна възраст е хоспитализирана с енцефалит и пропуска повече от година в училище заради лечение. Впоследствие страда от заекване, физическа и емоционална нестабилност през детството и юношеството си.[6] Завършва гимназия в Норт Беруик, Източен Лоудиън. Следва английска филология в Ню Хол Колидж на Кеймбриджкия университет.[4][5]

След дипломирането си, и няколко временни дейности, работи като журналист както в Хонконг и в Италия, а после като заместник литературен редактор на неделното издание на „Индипендънт“ до 2000 г.[4][5][6]

Първият ѝ роман „След като си отидеш“ е издаден през 2000 г. Той е за трагичната любовна история на младата вдовица Алис, и съпругът ѝ Джон, журналист, убит от бомба, за семейство, в което заровени истини най-накрая излизат на повърхността и своеобразно предупреждение към онези, които пазят тайни. Романът получава наградата „Бети Трак“ за дебют на млад автор и награда „Ориндж“.[1][3][5][5]

През 2006 г. е издаден романът ѝ „Изчезването на Есме Ленъкс“. Историята е разположена между 30-те години на миналия век и настоящето, трагична история за две сестри в колониална Индия и Единбург, за самотата, която ги свързва, и съперничествата, които ги разделят, и за младата и интелигентна тогава Есме, която трябва плати ужасната цена за нещастието и тайните на семейството си, а сега е открита от племенницата си в психиатрична клиника 60 години по-късно.[1][2][5]

Романът ѝ „Ръката, която първа пое моята“ е издаден през 2010 г. Той отново е ретроспекция на на 50-те години на ХХ век в Сохо с живота на младата Лекси Синклер бореща се за място в мъжкия свят, и съвременната художничка Елина, която гледа първото си дете, два образа на майки, разделени на 50 години във времето, но свързани с отказа си да приемат обикновения живот. Романът получава престижната награда „Коста“.[1][6]

Мемоарите ѝ от 2017 г., „Аз съм, аз съм, аз съм: Седемнадесет четки със смъртта“, са спомени за близки до смъртта преживявания, които са се случили на нея и нейните деца, като всяка глава е озаглавена на името на засегнатата част от тялото.[1][6]

През 2020 г. е издаден романът ѝ „Хамнет“. Той е базиран на живота на семейството на Шекспир, и прави връзка между смъртта на единадесетгодишния Хамнет и написването на пиесата „Хамлет“.[1][3] Романът печели наградата за художествена литература на Националния кръг на литературните критици, женската награда за художествена литература и литературната награда Dalkey за роман на годината.[6]

Романът ѝ от 2022 г., „Брачен портрет“, е базиран на краткия живот на Лукреция ди Медичи, която може да е била отровена или не от съпруга си Алфонсо II, херцог на Ферара.[1]

Тя също така преподава творческо писане в Университета на Уоруик в Ковънтри и в Голдсмитс Колидж на Лондонския университет в Лондон.[6]

Омъжена е за свой колега писател, Уилям Сътклиф, когото среща, докато са студенти в Кеймбридж, но сключват брак десетина години по-късно. Имат три деца.[4][6]

Маги О'Фарел живее със семейството си в Единбург.[4][5]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • After You'd Gone (2000) – награда „Бети Трак“[1][2]
  • My Lover's Lover (2002)[5]
  • The Distance Between Us (2004) – награда „Съмърсет Моъм“[3]
  • The Vanishing Act of Esme Lennox (2006)
    Изчезването на Есме Ленъкс, изд. ИК „Амат-АХ“ (2012), прев. Мирела Христова
  • The Hand That First Held Mine (2010) – награда „Коста“
    Ръката, която първа пое моята, изд. ИК „Амат-АХ“ (2012), прев. Мирела Христова
  • Instructions for a Heatwave (2013)
    Инструкции срещу горещата вълна, изд. ИК „Амат-АХ“ (2014), прев. Мирела Христова
  • This Must Be the Place (2016)
  • Hamnet (2020)
    Хамнет, изд. ИК „Амат-АХ“ (2021), прев. Мирела Христова
  • The Marriage Portrait (2022)
  • Where Snow Angels Go (2020)[1][2][3]
  • The Boy Who Lost His Spark (2022)
  • I Am, I Am, I Am : Seventeen Brushes With Death (2017)[1][2][3]
  • 2020 Richard & Judy: Keep Reading and Carry On
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maggie O'Farrell в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​