Магнаурска школа

Магнаурска школа
Magna aula Πανδιδακτήριο της Μαγναύρας
Основан	425 г.
Закрит	1453 г.
Вид	Имперски университет
Местоположение	Константинопол, Византийска империя
41.01224, 28.976018

Магнаурската школа (също Магнаура или Магнавра, вероятно от латински: Magna aula – „Голяма зала“) е най-висшето и престижно училище във Византийската империя, основано през 425 г. Името си получава от двореца Магнаура, в който е настанена около 855 г.

В нея получават образованието си императорските деца и членовете на висшата византийска аристокрация, а в отделни случаи – и високопоставени чужденци, които се подготвяли за бъдеща държавна и църковна кариера в своите родни страни.

История

Предполага се, че името произхожда от „голямата зала“ (magna aula), която, заедно с катедралата „Света София“ е била част от комплекса на императорския дворец и е имала пряко отношение към висшето образование.

Основана е през 425 г. от император Теодосий II с 31 катедри – по право, философия, медицина, аритметика, геометрия, астрономия, музика, риторика и други предмети, преподавани в 15 от тях на латински и в 16 на гръцки. Просъществува до 15 век, като периодично се трансформира в частна или подчинена на църквата образователна институция. Никога не придобива официален статут на университет от типа на появилите се през XI – XII век в Западна Европа висши училища. Унищожен е през 1453 г. след падането на Константинопол.

Обучение

При обучението са се изучавали разни дисциплини в 2 степени: тривиум и квадривиум.

Преподавани са граматика, аритметика, геометрия, астрономия, музика, поезия, риторика, църковно и светско право, диалектика, както и двата раздела на тогавашната философия – в първоначалната степен т.нар. външна философия (обхващаща античната елинска и латинска философия и поезия) и в горната степен т.нар. вътрешна философия (изучаваща висшето богословие и по-специално догматиката). Неотменно е било знанието на високо ниво на гръцки, латински, еврейски и сирийски езици.

Образованието като цяло е било подчинено на утвърждаването на християнските ценности и усвояване на догматичните тънкости в религията. Познанието на същността на християнското обучение, но и на езическите антични философи, юдаизма, исляма, римското право, историята и въобще на достъпните тогава достижения на науката и културата, е било важно за правилното управление на държавата и църквата и се е считало за особено полезно в църковно-политическите борби, дипломатическата и мисионерска дейност.

Преподаватели

• Лъв Математик – философия
• Патриарх Фотий – гръцка философия
• Константин-Кирил Философ – философия
• Теодор – геометрия

Възпитаници

• членовете на императорските семейства
• цар Симеон Велики
• Константин-Кирил Философ
• Анастасий Библиотекар