Магнаурска школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Магнаурската школа (също Магнаура или Магнавра, вероятно от латински: Magna aula - „Голяма зала“), или Магна Аура, голямото дихание, тъй като пред портите на школата са били разположени две кухи статуи на лъвове, във вътрешността на които са поставяни врящи казани, така че през устата на лъвовете да излиза пара, е най-висшето и престижно училище във Византийската империя, основано през 425 г. Името си получава от двореца Магнаура, в който е настанена около 855 г.

В нея получават образованието си императорските деца и членовете на висшата византийска аристокрация, а в отделни случаи - и високопоставени чужденци, които се подготвяли за бъдеща държавна и църковна кариера в своите рoдни страни.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че името произхожда от „голямата зала“ (magna aula), която заедно с катедралата „Света София“ е била част от комплекса на императорския дворец и е имала пряко отношение към високото образование.

Основана е през 425 г. от император Теодосий II с 31 катедри - по право, философия, медицина, аритметика, геометрия, астрономия, музика, риторика и други предмети, преподавани в 15 от тях на латински и в 16 на гръцки. Просъществува до 15 век, като периодично се трансформира в частна или подчинена на църквата образователна институция. Никога не придобива официален статут на университет от типа на появилите се през 11-12 век в Западна Европа висши училища.

Обучение[редактиране | редактиране на кода]

При обучението са се изучавали разни дисциплини в 2 степени: тривиум и квадривиум.

Преподавани са граматика, аритметика, геометрия, астрономия, музика, поезия, риторика, църковно и светско право, диалектика, както и 2-та раздела на тогавашната философия - в първоначалната степен т.нар. външна философия (обхващаща античната елинска и латинска философия и поезия) и в горната степен т.нар. вътрешна философия (изучаваща висшето богословие и по-специално догматиката). Неотменно е било знанието на високо ниво на гръцки, латински, еврейски и сирийски езици.

Образованието като цяло е било подчинено на утвърждаването на християнските ценности и усвояване на догматичните тънкости в религията. Познанието на същността на християнското обучение, но и на езическите антични философи, юдаизма, исляма, римското право, историята и въобще на достъпните тогава достижения на науката и културата, е било важно за правилното управление на държавата и църквата и се е считало за особено полезно в църковно-политическите борби, дипломатическата и мисионерска дейност.

Преподаватели[редактиране | редактиране на кода]

Възпитаници[редактиране | редактиране на кода]