Магнаурска школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Магнаурската школа (Магнаура, дворец Магнавра) от Магна Аула (на латински: Magna aula) - "Великата зала", била най-висшето и престижно училище във Византийската империя. В нея получавали образованието си императорските деца и членовете на висшата византийска аристокрация, а в отделни случаи - и високопоставени чужденци, които се подготвяли за бъдеща държавна и църковна кариера в своите рoдни страни.

История[редактиране | edit source]

Името ѝ произхожда от латинското "великата зала" (magna aula) която се предполага, че заедно с катедралата Света София е била част от комплекса на императорския дворец и е имала пряко отношение към високото образование.

Школата е основана през 425 г. от император Теодосий II с 31 катедри по право, философия, медицина, аритметика, геометрия, астрономия, музика, риторика и други предмети, преподавани в 15 от тях на латински и в 16 на гръцки. Просъществува до 15 век, като периодично се трансформира в частна или подчинена на църквата образователна институция. Никога не придобива официален статут на университет от типа на появилите се през 11-12 в. в Западна Европа висши учебни заведения.

Обучение[редактиране | edit source]

При обучението са се изучавали разнообразни дисциплини в две степени: тривиум и квадривиум. Преподавани са граматика, аритметика, геометрия, астрономия, музика, поезия, риторика, църковно и светско право, диалектика и двата раздела на тогавашната философия - в първоначалната степен т.н. външна философия обхващаща античната елинска и латинска философия и поезия и в горната степен т.н. вътрешната философия изучаваща висшето богословие и по-специално на догматиката. Неотменно е било знанието на високо ниво на гръцки, латински, еврейски и сирийски езици.

Образованието като цяло е било подчинено на утвърждаване на християнските ценности и усвояване на догматичните тънкости в религията. Познанието на същността на християнското обучение, но и на езическите антични философи, юдаизма, исляма, римското право, историята и въобще на достъпните тогава достижения на човешката наука и култура е било особено необходимо за правилното управление на държавата и църквата и се е считало за особено полезно в църковно-политическите борби, в дипломатическата и мисионерска дейност.

По-важни преподаватели[редактиране | edit source]

По-важни възпитаници[редактиране | edit source]