Марин Устагенов
| Марин Устагенов | |
| български художник | |
| Роден | 1872 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност | българин |
| Стил | живопис |
| Академия | Държавно рисувателно училище |
| Иван Мърквичка | |
| Марин Устагенов в Общомедия | |
Марин Георгиев Устагенов е български художник, живописец и реставратор.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1872 г. Потомък е на дюлгерска фамилия от Тетевенско. Неговият дядо е ученик на Кольо Фичето и главен майстор на Мидхад паша. Завършва школата за запасни офицери, а след това завършва и първият випуск на Държавното рисувателно училище при Иван Мърквичка. Учи заедно с Андрей Николов, Александър Божинов, Харалампи Тачев, Цено Тодоров, Стефан Иванов. След това специализира реставрация в Кралската баварска академия в Мюнхен. Поради финансови проблеми завършва образованието си в България.[1]
През 1922 г., заедно с Андрей Николов, създава предприятие за гипсови отливки за помагала за часовете по анатомия.[1]
Умира през 1937 г. След 1944 г. картините му са извадени от експозициите и махнати от часовете по изобразително изкуство в Художествената академия.[1]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Марин Устагенов е един от най-добрите кописти на български икони. Участва в реставрацията на Боянската църква и Земенския манастир. В продължение на 25 години създава над 100 копия на стари църковни стенописи, сред които са Боянската и Земенската църква, Кремиковски и Бачковски манастир. През 1904 г. възстановява фигурата на цар Иван Асен II, която е изографисана през XII – XIII век върху фасадата на църквата при село Беренде.[1]
Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, по време на които създава скици и рисунки, както от ежедневието на войника така и пресъздаващи настроенията преди боевете и чувството на разруха след загуба на битка.[1]
Рисува платната „Богат лов“, „Ловци“, „Бекаси“, „На лов с шейна“, „Орханийско шосе“, „Подуянският пазар“, „Пазар на ул. „Черковна“, „Копривщенски коли“[1], „Художникът, разпънат на кръста“ (ок. 1901), „Драгалевци“ (ок. 1905), „Село Беренде“ (ок. 1916), „Искърският пролом“ (1921), „Ловци, София“ (1908), „Овчар“ (ок. 1910), „Жътва“ (ок. 1905 – 1907), „Козарка“ (1910 – 1920), „Търново (цар и царица)“ (1914), „Старо Търново“ (1912). Всичките му произведения са със статут на културно-исторически ценности.[2]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
През 1913 г. се ражда дъщеря му Анна.[1] Внучката му Здравка Боздуганова е пианистка във Франкфуртската опера. Възстановява къщата на Марин Устагенов на ул. „Оборище“ 61 в София, след като им е върната.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з Марин Георгиев-Устагенов // artprice.bg. Посетен на 2 март 2018 г.
- ↑ 140 години от рождението на Марин Устагенов // galleryloran.com. Посетен на 2 март 2018 г.
- ↑ Екимова-Мелнишка, Мариана. Къщите говорят. София, Нов български университет, 2016. ISBN 978-954-535-942-2. с. 71 – 72.