Мария Йосифова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за художничката керамичка. За художничката, работила в областта на художествения текстил, вижте Мара Йосифова.

Мария Йосифова
българска художничка керамика

Родена

Образование Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Академия ВИИИ „Н. Павлович“
Учители проф. Венко Колев
Направление керамика
Семейство
Баща Йосиф Йосифов
Майка Тодорка Йосифова

Мария Йосифова е българска художничка, която работи в областта на приложно-декоративните изкуства, предимно художествена пластична и цветна керамика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в семейството на художниците Тодорка и Йосиф Йосифови. Родителите ѝ, както и нейната леля - художничката Мара Йосифова откриват рано и подкрепят нейния талант, а тя решава да продължи семейната традиция и да избере за своя професия изобразителното изкуство.

Завършва Националната художествена академия в гр. София, специалност керамика в класа на проф. Венко Колев (1977).

Член е на Съюза на българските художници.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Мария Йосифова започва да рисува от съвсем малка в семейна обстановка и излага детските си творби в две самостоятелни изложби (1966, 1967) в галерията на Съюза на българските художници (ул. „Раковски“ 117 в гр. София) – илюстрации на приказки.

Композициите са оригинални, цветовете са свежи, колоритът показва много въображение и артистична чувствителност.[1] Посетителят, влязъл в галерията, неочаквано се озовава в един приказен свят[2] Това са част от отзивите, които тя получава, а те остават валидни и за цялото ѝ творчество на вече утвърдена художничка с оригинален и индивидуален стил.

Мария Йосифова създава керамични пластични композиции, те са „конкретизирани до степен на пластичен пейзаж“,[3] „сантиментално – романтични или абстрактни в конструктивно – геометричен вариант“,[4] „създават асоциативно – образни и метафорни внушения и обобщения“.[3]

Има многобройни (над 40) участия в художествени изложби – на приложните изкуства, традиционни ежегодни керамични, а също и международни изложби, организирани от Съюза на българските художници - във Франция, Австрия, Кувейт и др.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Нейни творби притежават:

Националната галерия за декоративно-приложни изкуства в София
  • Композиция“ – керамично стенно пано 120/60 см, 1979 г.
  • „Невеста“ – керамично стенно пано 100/70 см, 1980 г.
  • Пространства“ – керамично стенно пано 75/75 см, 1980 г.
  • Ноктюрно“ – керамично стенно пано 70/50 см, 1980 г.
  • Абстрактно пано в кафяво“ – керамично стенно пано 65/50 см, 1981 г.
  • Спомени“ – керамично стенно пано 75/75 см, 1982 г.
  • На вратата“ – керамично стенно пано 70/70 см, 1983 г.
  • Полет“ – керамично стенно пано 80/60 см, 1983 г.
  • В гората“ – керамично стенно пано 45/60 см, 1984 г.
  • Зима“ – керамично стенно пано 70/50 см, 1985 г.
  • Предпролет“ – керамично стенно пано 65/50 см, 1986 г.
  • Анданте модерато“ – керамично стенно пано 37/47 см, 1988 г.
  • Вечер„“ – керамично стенно пано 45/55 см, 1989 г.
  • В морето“ – керамично стенно пано 60/45 см, 1989 г.
  • Абстрактно пано“ – керамично стенно пано, 38/50 см 1990 г.
Художествена галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол
  • Иконописецът“ – керамично стенно пано 70/50 см, 1982 г.
Министерство на културата
  • Слънце“ – керамично стенно пано 100/65 см, 1988 г.
Българската национална телевизия
  • Крайбрежие“ – керамично стенно пано 75/75 см, 1979 г.
частни колекции в Бразилия, Холандия, Германия, Швейцария, Великобритания и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Съвременни декоративно-приложни изкуства в България“ издателство на БАН, 1989 г.
  • Люба Василева, „В името на красотата“. – в. „Пулс“, 27 февруари 1979 г.
  • Татяна Димитрова, „Новото в традиционната керамична изложба“. – в.“ Култура“, 23 март 1979 г.
  • Н. Димитрова, „Приложното изкуство на младите“. – в. „Земеделско знаме“, 18 февруари 1979 г.
  • Аксиния Джурова, Приложна ли е приложната изложба?“. – в. „Литературен фронт“, 2 декември 1982 г.
  • Виолета Василчина, „Изкуството на младите приложници“. – в. „Раб. дело“, 8 март 1979 г.
  • сп. „Kultur im Heim“, 2/1987, „Kuenstlerische Keramik“
  • сп. „Kultur im Heim“, 6/1983, „Eine kuenstlerische Familie“
  • Дора Христова, „Това чудо децата“ – издателство Народна младеж, София, 1968 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Писмо на Луис де Алмейда Ногейра Порто, посланик на Бразилия в България, 3 декември 1966 г.
  2. Дора Христова, „Това чудо децата“, издателство Народна младеж, София, 1968.
  3. а б Виолета Василчина, „Изкуството на младите приложници“, в. „Работническо дело“, 8 март 1979 г.
  4. Аксиния Джурова, „Приложна ли е приложната изложба?“, в. „Литературен фронт“, 2 декември 1982 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]