Мара Йосифова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мара Йосифова
българска художничка

Родена
Починала
6 август 1996 г. (91 г.)
Националност Флаг на България България
Кариера в изкуството
Академия Художествена академия в София
Учители проф. Стефан Баджов
Направление декоративни изкуства
Мара Йосифова в Общомедия

Мария Костадинова Йосифова, по-известна като Мара Йосифова, е българска художничка, работила предимно в областта на приложното и декоративно изкуство, тя е сред най-изявените му автори, има свое място и голям принос в развитието на художествения текстил в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Казанлък. Завършва педагогическата гимназия в родния си град (1924).

Насърчена от художника Иван Милев и учителя си по рисуване Станю Стаматов учи в Художествената академия в София и завършва декоративни изкуства при проф. Стефан Баджов (1931).

Първите си участия в изложби в България и чужбина започва през 1935 г. с живописни платна, а през 1937 г. става член на „Дружеството на новите художници“.

Спечелва Хумболтова стипендия за изкуство и специализира художествен текстил в Австрия (1940 – 1943). Завършва Академията за приложни изкуства във Виена при проф. Едуард Йозеф Вимер – Визгрил (Eduard Josef Wimmer-Wisgrill) и проф. Фердинанд Андри (Ferdinand Andri) (стенен килим и фреско).

Посещава Китай (октомври 1954 – февруари 1955) и се запознава с китайската традиция в художествения текстил.

Преподава художествен текстил във факултета за приложни изкуства на Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София (1975 – 1980).

Член е на Съюза на българските художници.

Мара Йосифова е сестра на художника Йосиф Йосифов, нейна снаха е художничката Тодорка Йосифова, нейна племенница е художничката Мария Йосифова.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Абстрактна композиция
Приятелки
Птици и слънце
Златни струни

Мара Йосифова създава

  • ръчно рисуван и печатен текстил,
  • проектира десени за българската текстилна промишленост,
  • след 1968 г. работи предимно в областта на стенния килим, изпълнен ръчно в гладка класическа техника на вертикален стан.

Голяма част от нейното изкуство е вдъхновено от българското народно художествено наследство и следва националната културна традиция.

Мара Йосифова участва в много общи художествени и представителни изложби в България, а също и Индия, Япония, Китай, Франция, Австрия, Чехия, Полша, Гърция, Кувейт и др.

Организира самостоятелна изложба в София (1981).

Изкуството на Мара Йосифова е преди всичко изкуство на пространствени стойности и може би това го отделя от приложно – декоративната посока и го превръща в свят със самостоятелен живот – изкуство, което само определя и изисква своя среда, но най-малко зависи от нея – самото то е завършена действителност със свои естетически закони, със своя нравствена и човешка територия.[1]
Творчеството на Мара Йосифова е богато. Песенността на цветовете, тяхната сложна музикална ритмика и композиция, внушаващи дълбоко вълнуващо чувство е проблем, който е решен в изкуството на този художник.[2]
Обикновено Мара Йосифова бива окачествявана като неофолклорна художничка традиционалистка, пиеща от изворите на народното текстилно и декоративно приложно изкуство. Обаче историческата справка показва, че тя и по-рано и едновременно е създавала „модерни“ гоблени с по-универсални и отвлечени решения. Затова Мара Йосифова е колкото „традиционалистка“ във фолклорните си пана, толкова и „авангардистка“ – една от малкото български „авангардистки“ в свободните си композиции. В стилистично отношение може да се каже, че изкуството на Мара Йосифова е графично-линеарно, но стига до пластични ефекти.[3]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Мара Йосифова е получавала много награди и е удостоена е със златен медал на Министерството на културата за цялостното си творчество (1964)

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Произведения на Мара Йосифова притежават:

Националната художествена галерия, колекция „Декоративно изкуство“, раздел „артистична тъкан
Националната художествена галерия за декоративно-приложни изкуства – София
  • Белият конник“ – стенен килим 200/200 см, (1968)
  • Музика“ – стенен килим – 250/180 см, (1970 – 72)
  • Песен“ – стенен килим – 210/200 см, (1972)
  • Бялата птица“ – стенен килим – 170/200 см, (1972)
  • Пролетна песен“ – стенен килим – 230/200 см, (1972)
  • Пролетно пробуждане“ – стенен килим – 210/200 см, (1972)
  • Българско ноктюрно“ – стенен килим – 255/162 см, (1975)
Художествената галерия на гр. Ямбол
  • Тракийско слънце“ – стенен килим 215/280 см, (1979)
  • Две сестри“ – стенен килим 225/140 см, (1975)
Художествената галерия на гр. Казанлък
  • Зелената птица“ – стенен килим 130/255 см, (1976)
  • Утро“ – стенен килим 210/240 см, (1977)
Национален дворец на културата
  • Ноктюрно“ – стенен килим,300/250 см, (1980)
  • Музика“ – стенен килим, 300/250 cm, (1980 – 81)
Правителствена резиденция Бояна
  • Пролетен празник“ – стенен килим (1972)

българските посолства в Германия, Австрия, Полша, много частни колекции и др.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Светлин Русев, „Юбилейна изложба на Мара Йосифова“, сп. „Изкуство“, кн. 6, 1981 г.
  2. Атанас Нейков, „Мара Йосифова – тъкани и живопис“, София, Издателство „Български художник“, Библиотека „Съвременни български художници“, 1965 г.
  3. Сп. „Промишлена естетика/Декоративно изкуство“, кн. 5 от 1981 г., Кирил Кръстев

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Атанас Нейков, „Мара Йосифова – тъкани и живопис“, София, Издателство „Български художник“, Библиотека „Съвременни български художници“, 1965
  • Светлин Русев, „Юбилейна изложба на Мара Йосифова“, сп. „Изкуство“, бр. 6, 1981
  • Съвременно българско монументално изкуство 1956–1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г., стр. 256
  • „Енциклопедия на изобразителното изкуство в България“, Издателство на БАН, Институт за изкуствознание, 1981
  • Macmillan Publishers Limited – „The Dictionary of Art“ 1996, Editor – Jane Shoaf Turner, Consulting Editor-Hugh Brigstocke, 4 Little Essex Street, London, England
  • Sofia News – „Mara Yosifova – textile art“, by K. Krustev, 24 – 30 април 1975 г., №32
  • „Eine bulgarisce Kuenstlerfamilie“. – Сп. „Kultur im Heim“ бр. 6, 1983
  • Мария Крумова, „Гобленът – това старо изкуство“. – в-к „Поглед“, 26 януари 1976
  • Проф. Венета Иванова, „Образци на майсторство“. – в-к „Култура“, 29 май 1981
  • Кирил Кръстев. – сп. „Промишлена естетика/Декоративно изкуство“, бр. 5 от 1981

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]