Мария Кунцевичова

Мария Кунцевичова Maria Kuncewiczowa
Мария Кунцевичова, около 1933 г.
Родена	30 октомври 1895 г. Самара, Руска империя
Починала	15 юли 1989 г. Казимеж Долни, Полша
Професия	писател, драматург, журналист, преводач
Националност	Полша
Активен период	1918 – 1989
Жанр	драма, мемоари, пътепис, документалистика
Известни творби	„Чужденка“
Награди
Съпруг	Йежи Кунцевич (1921 – 1984)
Деца	1
Уебсайт	Страница в IMDb
Мария Кунцевичова в Общомедия

Мария Кунцевичова (на полски: Maria Kuncewiczowa) е полска журналистка, преводачка, драматург и писателка на произведения в жанра социална драма, пътепис, мемоари и документалистика.

Биография и творчество

Мария Кунцевичова е родена на 30 октомври 1895 г. в Самара, Руска империя, в патриотичното полско семейство на Аделина Дзюбински, цигуларка, и Юзеф Шчепански, директор на полската гимназия в Плоцк. Има по-голям брат. През 1899 г. семейството се мести във Варшава. От 1906 г. учи 6 години в пансиона на г-жа Аспис в Плоцк, където получава диплома за домашен учител. През 1913 г. заминава за Франция с майка си, където следва френска филология за една година в университета на Лотарингия в Нанси. След завръщането си в Полша следва полска филология във Философския факултет на Ягелонския университет в Краков. През 1917 г. се премества във Варшава, където продължава обучението си във Варшавския университет. Едновременно работи като преводач в Министерството на външните работи и и участва като преводач в Парижката мирна конференция през 2019 г. Тя също така завършва Варшавската консерватория и Парижката консерватория в оперния клас, и се изявява като певица на полските сцени.

Заедно с работата си публикува свои материали в седмичниците „Бръшлян“, „Модерна жена“ и „Литературни новини“ под псевдоним. Дебютира през 1918 г. с поетичния разказ „Амбър“. През 1921 г. се омъжва за Йежи Кунцевич, есеист, адвокат и политик, с когото имат син. Раждането на синът ѝ я вдъхновява да напише сборника „Съюз с дете“, който е издаден през 1927 г. и е цикъл от разкази, които предлагат нов поглед към майчинството и въпросите, които то повдига у жената – за болката, умората и усещането, че детето отнема цялата жизнена енергия на жената и че бременността разрушава нейното тяло. През следващите години пише романи, разкази и колони. През 1924 г. става член на полския ПЕН клуб, на чиито конгреси присъства в Прага и Париж, а по-късно, в периода 1940 – 1946 г. е негов вицепрезидент.

В периода 1927 – 1939 г. живее със семейството си в Казимеж Долни, живописно курортно градче, което се радва на репутацията на убежище за артистичната общност в Полша. През 1931 г. умира майка ѝ (която е вдъхновение за образа на Роза Жабчинска от романа ѝ „Чужденка“), а същата година и баща ѝ, което силно ѝ въздейства. През 1933 г. е издаден сборникът ѝ с разкази, озаглавен „Две луни“, в чиито истории действието се развива в Казимеж Долни. По историите в сборника „Две луни“ през 1993 г. е екранизиран едноименния филм.

През 1936 г. е публикуван първия ѝ роман „Чужденка“, който и носи световна известност. Книгата представлява сборник от спомени, лишени от хронологичен ред и с отклонения, на героинята Ружа Жабчинска, жена, колкото деспотична, толкова и дълбоко нещастна в плетеница от емоции, полякиня, която трябва да се изправи срещу другостта на своето руско възпитание. Смята се, че книгата е шедьовър на полската психологическа проза. През 1986 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Ева Вишневска в образа на героинята.

В периода на възход на нацизма тя е в сърдечни отношения с колеги писатели от еврейски произход и се интересува от еврейската култура и от ционисткото движение. Поканена е от еврейския клон на ПЕН центъра да посети Палестина, където води обширни бележки, които са отпечатани в книгата „Градът на Ирод: Палестински бележки“ само седмици преди германското нападение от септември 1939 г. Нейните съпричастни коментари за проблемите и постиженията на еврейския ренесанс в Палестина, особено за ролята на евреи, родени в Полша, остават исторически и литературен принос.

След избухването на Втората световна война, през последните месеци на 1939 г. тя напуска Полша, което е началото на нейната дълга емиграция във Франция, Англия и САЩ. Живее във Франция до 1940 г., след което се отправя към Англия, където започва работа като заместник-президент в новосъздадения клон на ПЕН клуба. Работи и в ООН, където предлага създаването на статут на „граждани на света“ за имигранти, на които историята и идеологията отказват дом и родина, но предложението не намира подкрепа. Съпругът ѝ е вицепрезидент на Полския национален съвет в изгнание в Лондон по време на войната. През 1955 г. тя заминава за САЩ, където в периода 1963 – 1971 г. преподава полска литература в Чикагския университет. При пенсионирането си през 1971 г. е наградена с медала на Фондация „Костюшко“ като признание за изключителния ѝ принос към полската и американската култура. През 1971 г. се връща в Полша и живее в Казимеж Долни, а през годините 1970 – 1984 г. прекарва зимните месеци в Италия.

Тя е носителка на множество награди. През 1937 г. тя печели литературната награда на град Варшава. През 1938 г. е наградена с отличието „Златен лавр“ на Полската академия за литература. През 1966 г. е удостоена с литературната награда „Влодзимеж Пиетжак“. През 1974 г. и през 1978 г. получава Държавна награда І-ва степен. През 1982 г. получава наградата на Полския център на Европейската асоциация на културата. През май 1989 г. университетът „Мария Кюри-Склодовска“ в Люблин ѝ дава почетното отличие „доктор хонорис кауза“.

Мария Кунцевичова умира на 15 юли 1989 г. в Казимеж Долни, Полша, където е погребана. Със завещанието си създава фондация „Кунцевич“, която да работи за разбирателство и приятелство със съседните народи.

Нейната къща в Казимеж Долни от 2005 г. е направена на къща музей за нея, съпруга ѝ и за техния племенник – писателят Ян Юзеф Шчепански, като част от музея на река Висла.

Произведения

Самостоятелни романи

• Cudzoziemka (1936)
  Чужденка, изд. „Славчо Атанасов“ (1944), прев. Веселина Геновска
  Чужденка, изд.: „Народна култура“, София (1985), прев. Малина Иванова
• Zmowa nieobecnych (1946)
• Leśnik (1952)
• Gaj oliwny (1961)
• Tristan 1946 (1967)
  Тристан 1946, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1983), прев. Лилия Рачева

Сборници

• Przymierze z dzieckiem (1927) – разкази
• Dwa księżyce (1933)
• Przyjaciele ludzkości (1939) – разкази
• Serce kraju (1939) – разкази
• Zagranica (1939)
• W domu i w Polsce (1939) – разкази
• Nowele i Bruliony prozatorskie (1985)

Пиеси

• Miłość panieńska (1932) – пиеса в 4 действия
• Dni powszednie państwa Kowalskich (1938) – радиороман
• Kowalscy się odnaleźli (1938) – продължение на радиоромана

Документалистика

• Dyliżans warszawski (1935) – колони
• Miasto Heroda. Notatki Palestyńskie (1939)
• Thank you for the rose (1950)
• Odkrycie Patusanu (1958) – пътеписи
• Don Kichot i niańki (1965) – пътеписи
• Fantomy (1972) – автобиографична проза
• Fantasia alla Pollacca (1979) – за писателя Станислав Пшибишевски
• Rozmowy z Marią Kuncewiczową (1983)
• Przeźrocza. Notatki włoskie (1985)

Екранизации

• 1986 Cudzoziemka
• 1993 Dwa ksiezyce

Външни препратки

• Мария Кунцевичова в Internet Movie Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Kuncewiczowa в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​